„Дълголетието е възможно, когато хората още от детска възраст започнат да променят отношението си към света. Гените са отговорни само за една част от нас. Забавянето на стареенето не е толкова трудно, казват някои учени. Човек може да направи малки практични неща – месото да не е непрекъснато на трапезата, да се консумират повече зеленчуци, веднъж седмично – риба, да се грижим за себе си, като не вярваме в онова, в което генерално вярваме за старостта. За остаряването се говори като за нещо страшно и непроменимо. Тази мисъл е най-убийствената. Старостта е и отношение към живота. Когато ние се държим към себе си като към хора, които имат още какво да учат и да преживеят, възприемаме друго отношение.“ – коментира в редовната си рубрика по bTV Radio психотерапевтът Детелина Стаменова. Тя даде за пример нежеланието да се справям с новите технологии или пък да изкачим стълби.
„Трябва да се отнасяме към себе си като към хора на възрастта, на която искаме да бъдем, а не на която сме.“ – посъветва тя. И предложи в дадена ситуация да се запитаме как бихме постъпили, когато сме били на 20 години. Тя потвърди, че има голяма доза истина в обичайно казваното „аз съм на толкова години, на колкото се чувствам.“ „Ако посмяваме да правим неща, които не бихме си позволили, гарантираме здраволетие и психическо благополучие. Мозъкът, който не се изправя пред предизвикателства, закърнява.“ Да прегърнем живота, за да ни прегърне и той.
Интервю на Светослав Николов:
