„Учудващо голям брой хора не могат да разпознават емоциите си. Идентифицирането на това как се чувстваме, може да е много трудно, защото чувствата ни като деца често са били отхвърляни от родителите ни и понякога – от педагозите. И съответно хората започват да се бъркат дали се чувстват тревожни или тъжни, понякога гневът е маскиран като страх и обратното. Да успеем да кажем как точно се чувстваме, може да бъде началото на отнемане на силата на емоцията. Когато сме силно емоционални, може да действаме по неподходящ за нас и средата начин и това не помага да се разреши проблемът. А ние, от силния гняв, страх или безпокойство, рискуваме да вземем негативите от ситуацията в която сме.“ – посочва психотерапевтът Детелина Стаменова по bTV Radio.
Ключът в това да разпознаем емоциите си е, да не обвиняваме никого за начина, по който се чувстваме. „Нашите чувства са единствено и само наши, за да можем да разберем какво се случва. Ако ги приемем като естествени и разбираеми, тогава няма да се сърдим и на себе си за емоциите си, заради които някога сме били наричани лоши, невъзпитан и впоследствие сами не се харесваме тогава, когато сме такива. Липсата на прехвърляне на отговорност върху другия за нашето чувство ни дава възможност да вземем властта в себе си.“ – посочва резултатът от новата перспектива Детелина Стаменова.
Често пренасяме чувствата си върху другите, обвиняваме себе си като рефлекс, който все повече ни задълбава в неяснотата на чувствата ни. Психотерапевтът ни препоръча няколко техники за справяне, като се съсредоточим върху нещо, което можем да контролираме. Базовото е дишането. „Това много добре въздейства на реакцията ни на стрес „бий се или бягай“. Така излизаме от гнева си и влизаме в по-спокойно състояние. Другият начин е да опитаме самоуспокояваща техника, като тази на петте сетива. В нея прекарваме по една минута във всяко сетиво – съсредоточаваме се върху това, което чуваме и което усещаме като мирис, оглеждаме пространството, проследяваме вкуса в устата си и накрая чувстваме кожата си, дрехите върху нея, какво докосват пръстите ни. В тези пет минути ще сме постигнали много да се справим с негативните емоции. В противен случай, ако се занимаваме с тях, оставаме на негативна територия.“
Това ни води към идеята за осъзнатост на самите нас и на света около нас. Психотерапевтът Детелина Стаменова препоръчва да си водим дневник на чувствата. „Когато изолираме и застанем лице в лице с негативните си мисли, можем да преценим дали са верни и ако да – какви са нашите реакции към тях. Така постепенно можем да изградим свят, в който познаваме пътищата, по които се движим, и да избираме нови.“
Интервю на Светослав Николов:
