Гледаме света около себе си и като реалност, и като конструкция в социалните мрежи. До колко това предпоставя напрежение? „За мнозина то е голямо. Имаме нуждата непрекъснато да получаваме награда. Хората от сравнението един с друг се учат и си поставят нови цели. Но в това непрекъснато състезание се губи човешкостта. Понякога в състезанието тичаме със счупен крак. Социалните медии не са направени да имат край и те дават непрекъснато примери как хората са успешни, няма толкова лично преживяване и няма коментар за тъжните и скучни моменти от живота.“ – посочи в интервю по bTV Radio психотерапевтът Детелина Стаменова.
Този дисонанс ни прави самотни, когато се окажем сами с едно огромно „нямане“ за своя живот. „Същия този конфликт е съществувал винаги – какво правим със самотата, със сравненията, с недоволството от себе си. Ние като човешки вид сме склонни да търсим този тип размисли. Ако на децата до 15 години се спрат социалните медии, техният живот няма рязко да стане по-добър, преди да им се осигурят алтернативни занимания като качествен достъп до Витоша или качествени начини да се движиш по тротоара без да се пребиеш, когато е валяло. Можем много да изискваме хората да общуват, но това няма как да стане, ако не е създадена обществена среда с условията за това общуване. За да не търсим тийнейджърите в националистическите групировки или сред „локалите“, които им дават чувството за принадлежност. Не са виновни тийнейджърите, че възрастните не смятат за нужно да бъдат по-успешни.“
Къде да търсим белезите на промяната от социалните мрежи? „Зависи колко сме внимателни по отношение на съдържанието. Ако следите само хейтърски предавания, вероятно с дезинформация, няма да сте толкова реалистично настроени към света. Много е трудно отсяването на информацията. В същото време е толкова важно за всички нас.“ И то е в нашия свободен избор. „Както не си купуваме гнили плодове, така нека не си купуваме гнили послания.“ – казва психотерапевтът Детелина Стаменова и с това откроява още едно предизвикателство в нашето себеизграждане – да бъдем съвестни строители на своя живот. „Понеже понякога се колебаем дали нещо е добро или не, тялото не лъже – ако сте прекарали известно време с някакво преживяване и като затворите телефона, се чувствате натоварени, се чувствате зле, значи това съдържание не е за вас.“
Интервю на Светослав Николов:
