Автобиографията на принц Хари и интервюто, което той даде, са много важни, защото показват как се отразяват върху психиката на един млад човек събитията, които той преживява. Това коментира пред bTV Radio психотерапевтът Детелина Стаменова.  

„Принц Хари не е съвсем обикновен човек, буквално от зачеването, когато кралският двор обявява, че ще има ново бебе в семейството, до ден днешен, той трябва да прави толкова много неща, за които ние дори не знаем, че са задължителни, че той излиза от категорията на обикновения човек. Затова и действието му е необичайно. Естествено, малцина от нас биха написали книга, в която да споделят толкова неща. Неговият живот е необикновен, той е един от може би 100 или 200 човека, които са отраснали в подобна среда и един от двама със сигурност, бидейки брат на единствения друг възможен крал на Великобритания до преди 5-6 години, когато се появиха децата на Уилям. В историята на принц Хари, и затова си позволявам да говоря за него от гледна точка на човек, който е прочел и книгата, и който познава човек с подобни проблеми, не защото са изложени на публичния поглед, а защото голяма част от написаното е за това как се чувства човек, когато преживява посттравматичен стресов синдром. Хората, които са жертва на посттравматичен стресов синдром не са никак малко и слава Богу, в България ние не говорим толкова много за този синдром, защото нямаме толкова много военни, както е например във Великобритания или в Съединените щати, където съществува стигмата, че той е преди всичко за хората, отишли като войници някъде. Истината е, че всеки, който е преживял необикновено събитие, травматично, дори не само катастрофи, наводнения, пожари, е изложен на неговото въздействие, като най-коварното на посттравматичното стресово разстройство е, че човек в началото дава вид, че нищо му няма. Тоест че се взема в ръце, след което години или месеци по-късно, той се проявява. Обикновено е около 6 месеца по-късно и не знае от къде идват всички тези проблеми. Те могат да не са както при принц Хари и това, което той споделя за паническите атаки и депресията и за намаляване на когнитивните му способности, заради което в училище му се карат за разсеяността и съответно той избира кариера в друга област, а не в чисто университетското знание. Знанието, което ние получаваме като читатели за това как се отразява едно трагично събитие върху един млад човек е много важно, за да може тези, които са го преживели, и се самообвиняват, било то заради дислексия или проблеми в училище, да имат възможно обяснение какво се случва с тях и че не говорим за грешка, а за начин, по който психиката реагира, когато сме поставени пред неясни обстоятелства, трудни обстоятелства“, посочи Детелина Стаменова.

Цялото интервю за bTV Radio можете да чуете на звуковия файл.