След земетресението в Турция и щетите там и в Сирия ежедневно сме заобиколени от трагедията на случилото се – съпреживяваме това, което преживяват хората в това бедствие, съзнавайки, че далеч не можем да си представи какво е на душите им. Картини от случилото се ни засипват и ставаме пряко съпричастни на страданието на стотици хиляди хора. Когато нещо толкова трагично се случи, болката е безмерна. „Стресът от едно земетресение започва с етапа на удара, като най-дълга е фазата на възстановяване. След природното бедствие идват жертвите на психическото бедствие.“ – коментира психотерапевтът Детелина Стаменова в ефира на bTV Radio. Какво би облекчило ситуацията? „Колкото повече се намесват много доброволци и по-бързо се предоставят много помощи, толкова повече намалява тежестта на посттравматичното стресово разстройство.“ – добави тя.
Интервю на Светослав Николов:
