Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" открива изложбата „Раждането на модерния град" - 145 години от избора на София за столица по архивни документи, фотографии и картини от фонда на библиотеката. В 16 табла с повече от 150 фотографии, фоторепродукции, планове, гербове, документи и тематични издания представят преобразяването на столичния град през различни епохи.
Експозицията е разположена в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" и ще продължи от днес, 3 април 2024 г. до 14 април, а впоследствие ще се пренесе във фоайето на институцията.
София е обявена за столица след Освобождението на България - на 22 март 1879 г. (по нов стил на 3 април 1879 г.). Членовете на Учредителното събрание, свикано в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879,) гласуват единодушно за предложението на проф. Марин Дринов. Той изтъква преимуществото на София пред Велико Търново в политическо, географско и военно отношение, като важно кръстовище в пътната мрежа на България и на земите извън от нея.
"Само през януари имаме 11 600 нови читатели. Открихме и нови работни места в централното фоайе заради нарасналия брой читатели. От началото на годината организираме и срещи с читателите", заяви пред bTV Radio доц. д.р Красимира Александрова- директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий".
По думите й, са дигитализирани 60 % старопечатни издания от 1806-1878г, 91 % възрожденска периодика 1844-1878г., 55% персийски ръкописи и 100% ориенталските сиджили. Въпреки това, "изоставаме в национален мащаб. За целта трябва да има централизиране на дейности на големите библиотеки, качествено оборудване, обучени и мотивирани специалисти. Отпуснатото увеличение на бюджета за култура с 18,2 % ще подпомогне работата, но не се решават сериозните проблеми", подчерта тя.
Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с доц. д.р Красимира Александрова- директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", разположено в звуковия файл:
