"Стремежът ни е да отговорим на потребностите на индустриите 4.0 и 5.0, защото очертаващата безработица на чистите специалисти ще бъде много близо до България. Българското висше образование трябва да подготви специалистите на бъдещето". Това заяви в ефира на bTV Radio ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф.д-р Миглена Темелкова. Според нея, "чистият инженер няма да бъде толкова търсен, колкото един хибридно подготвен инженер".
"За втора година предлагаме „Софтуерно проектиране в медицината и телемедицина“ или „Комуникационни системи за организация на въздушното движение“ (съвместно с ВВВУ Долна Митрополия). Разработваме сами и „Дигитално предприемачество и високи технологии“, „Алтернативни енергийни технологии“, „Комуникационни технологии и кибер разследване“", добави тя.
"Киберсигурността е специалност-флагман във Висшето училище по телекомуникации и пощи не само в бакалавърска, но и в магистърска степен. Съвместната ни магистърска програма с Черноморската академия за сигурност отговаря на изискванията на Израелския директорат по киберсигурност, който функционира към премиера на Държавата Израел. В нея участват български и израелски топ експерти. Завършващите през последния семестър ще имат възможност да тестват наученото на симулатор, който е техният атестат за подготовката им", допълни проф. Темелкова.
Записванията и кандидатстването може да се проведе на място в учебното заведение и онлайн до края на август 2023г.
Чуйте цялото интервю на Георги Митов с ректора на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф.д-р Миглена Темелкова, разположено в звуковия файл:
"25 процента от преподавателския ни състав реално работят и в бизнес сектора. Някои от тях се развиват в академична среда. Тези хора успяват да привнесат бизнес практиката в обучението. Студентите ни са подготвени за изискванията на пазара на труда. Големите телекомуникационни компании инвестират непрекъснато във ВУТП под формата на лаборатории, софтуер, оборудване, апаратура. Инвестициите надхвърля над половин милиона лева ежегодно. Тези компании осигуряват и практиките на нашите възпитаници, които много бързо намират работа и са сред най-високо платените инженерни кадри в страната", подчерта ректорът на учебното заведение. По думите й, от втори курс нататък 93% от всички студенти започват да работят.
"Ние често се явяваме връзка между средното и висшето образование. Бизнесът и икономиката имат нужда не само от висшисти, а и от средно подготвени кадри", посочи проф. Темелкова.
Според нея, "научно-изследователските училища в страната ще получат определени суми от Плана за възстановяване и устойчивост, но не всички са такива. Дефиниция в закона кое висше училище е практическо и кое е образователно няма. Очевидно ние сме практически ориентиран ВУЗ, но на каква дефиниция трябва да отговорим не е ясно. Ако имаме 3 вида висши училища, защо акредитираме всички с еднакви критерии и ги превеждаме под един и същ знаменател, когато трябва да ги акредитираме? Защо ги оценяваме по един и същ начин в рейтинговата система? Може ли да сравним едно практическо ориентирано училище с научно-изследователско висше училище, което взима от Плана около 50 млн.лв? Това са въпроси, които подлежат на регламентация от законодателя".
