Николай Василев - режисьорът на документалния филм „Ваклуш“, чиято премиера беше преди дни в рамките на София филм фест, разказа в интервю за bTV Radio за срещите си с мъдреца и духовен учител Ваклуш Толев и за заснемането на филма, продължило повече от 20 години.
„Това е един филм, който по-скоро беше съдба за мен и свръх задача. И слава Богу, имаше много помагачи по този път, във всички измерения, и на финала – помощта на Теодосий Спасов, който даде прекрасна музика, на Мариана Вълканова, която е страхотната вълшебница на музикалния дизайн, също така на Софийска филхармония, която ми помогна в лицето на Найден Тодоров с един Малер. Така че – всъщност имах страшно много помагачи, дълго време набирах кураж да се гмурна в целия архив от стотици часове записи, той като това е наистина чутовен архив, оставен от него, който се надявам в някакъв момент да бъде издаден в книги. Защото аз съм записал почти всички негови лекции, които той е изнасял публични десетки години. Аз се променях покрай него, в смисъл, че аз започнах да го осъзнавам по-добре и да виждам неговата мисия. В този смисъл – аз не правех само един документален филм, аз помагах на една мисия, която е мисия за бъдещето на човечеството. Тоест в неговите послания според мен се заключват тези, които ще трансформират човечеството“, каза Николай Василев.
„Срещнах се с Ваклуш преди повече от 20 години, аз бях на около 20-21, първа година студент по режисура в Нов български университет и ме заведоха на една негова публична лекция, и още като го видях, погледът ми залепна и си казах – този човек изглежда по страхотен начин, нещо, което не сме виждали поне в реалния живот, той изглеждаше абсолютно като мъдрец от приказките. Още тогава си казах – аз трябва да направя нещо за него, да направя филм и започнах да го изследвам – какви посланията има, какъв му е животът и разбрах много интересни неща, натъкнах се, които затвърдиха още повече идеята да направя филм, защото животът му е абсолютно сюжетно силен. Той също на 21 години влиза политически затворник, след като е бил отзован от фронта като царски офицер. Престоява 12 години в лагерите на комунизма, като не е пропуснал и Белене. След това Държавна сигурност, след една амнистия, която е между Вълко Червенков и Тодор Живков, имат политическите затворници, част от тях амнистия, излиза от затвора, бива следен от ДС, но това са фактологиите. След това с големи перипетии, тъй като е враг на народа, не може да запише право, каквото е учил една година преди да влезе в затвора. Та с перипетии завършва за година и половина богословие. След това преподава в Пловдивския и Софийския университети, където чете лекции по история на религиите, езотерични школи и мистични учения. На 28-та си годишнина, докато е бил в затвора, той е преживял духовно пробуждане. Тоест не просто катарзис, какъвто изкуството може да предизвика, а събуждането на – това, което казва той, Бога вътре в нас. Тоест всеки един от нас има свръх сила, която спи, и животът, който той е бил принуден да преживее, и обстоятелствата са го нагнетили, и са събудили именно тази свръх сила в него“, посочи още режисьорът Николай Василев.
Утре предстои прожекция на филма в кино Люмиер. Къде и кога още можете да го видите в следващите седмици, както и цялото интервю с режисьора Николай Василев можете да чуете на звуковия файл.
