Скулптори от цялата страна създават произведения, свързани с основаването на българската държава, а студенти по фотография във Великотърновския университет снимат творческия процес. С тези творби ще бъде възобновена отдавнашна културна сцена в Шумен, разположена сред зеленината на парка „Кьошкове“. Биеналето по скулптура и фотографския пленер са с темата „Оттука започва България“. Това е и заглавието на химна на Шумен със стихове от Антонин Горчев. Големият културен деятел от тази година вече не е сред нас, но двете събития са посветени на него. Организатор на биеналето и пленера е Община Шумен с основната роля на Даниела Вичева от дирекция „Образование, наука и култура“.
Пленерът по фотография се провежда за седма година под наслова „Шумен познат и непознат“. Даниела Вичева отговаря за провеждането му от четири години насам. В предходните три издания темите са били старите сгради, Шумен от птичи поглед и екстремните спортове на Шуменското плато – делтапланеризъм, парапланеризъм, пещернячество, паркур, колоездене, парашутни спортове и конна езда. С творбите е оформена изложба на открито в центъра пред сградата на Куклено-драматичния театър „Васил Друмев.“ В пленера тази година се включват студенти по фотография от първи и втори курс във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Евгени Йовчев никога не е бил в Шумен: „Разведоха ни из града, показаха ни хубавата архитектура. Очакваме едно прекрасно заснемане на града и да проследим творческия процес.“ Едиз Вели също е за първи път тук: „Интересно ми е какво предлага градът като природа, архитектура, история. Бих искал да покажа всичко това през моя обектив.“ Шумен винаги е привличал вниманието на Божидара от Варна с архитектурата си: „От много време имам интерес към фотографията. В нея мога да уловя специален момент, да го представя пред хората и всеки да го интерпретира по собствен начин.“ Младите фотографи ще снимат изработването на скулптурите от шест големи къса камък, всеки с тегло по 2 – 3 тона, които ще се превърнат в красиви картини. Скулпторите работят от сутрин до вечер. Анастасия от Стара Загора вижда своята работа така: „Имам интерес към репортажа, в който ще уловя как твори артистът, а също и природата около него.“
Срещам се с шестимата скулптори, които участват в биеналето. Дарин Ганчев е преподавател и изработва релеф, който показва общуването между различните култури по нашите земи: „Творбата ще символизира културното събиране на различни групи от хора в различни епохи. Този релеф изразява всичко в едно цяло.“
Деси Досева изобразява коня на Хан Аспарух: „Идеята на пленерите е да научиш нещо ново и да поставиш ново предизвикателство пред себе си. Затова си поставих задача – да представя коня на хан Аспарух като състояние и дух. Пленерът е важен, за да излезе художникът от комфорта си.“
Калоян Тодоров изработва лъва като символ на България: „Ние сме на симпозиум, за да обменим опит. Нашият занаят е доста рядък и трудно се намира информация. Най-добрата информация е опитът. Обсъждаме нещата, помагаме си, споделяме инструменти. Правя лъв като символ на България и негов герб. Захванал съм се с трудното – кръгла фигура.“
Михаил Деведжиев представя меча на Хан Аспарух: „Изобразявам конница с меча, който се забива в земята с думите: „Тук ще бъде България!“
Бехчет Данаджъ извайва образа на самия владетел: „Хан Аспарух е началото. Той е първият и с моята творба се опитвам да го покажа като човека, който проглежда по-истински. И сега имаме нужда от такъв поглед. Хан Аспарух казва: „Тук ще бъде България!“ Точно тази твърдост в състоянието му и в погледа му ще се опитам да открия. Искам произведението да предаде послание за целия български народ. Голямо предизвикателство, трудна задача, но искам това да го покажа и ще съм много щастлив, че съм го постигнал.“
Гълъбин Христов влага специална символика чрез нозете на Христос, прикован на кръста. „Реших работата ми да е свързана с християнството. Религията е важна за един народ, една държава. Избрах да изобразя закованите с гвоздей нозе на Христос.“ Човешкото тяло, макар и приковано, не спира полета на духа и нищо не ни възпрепятства от пълното освобождаване. „Духът винаги ще е свободен и ще лети. Но в случая болката от приковаването на кръста е част от живота. Така е било и така ще бъде.“
Биеналето на скулптура в Шумен дава възможност за очертаване на българската следа в европейското изкуство, откроява Деси Досева: „Като художествена среда сме на обогатяващ се кръстопът – трайна част от Европа със съвсем друг характер на изкуството. Но тук имаме много специфичен стил, разработен от старите майстори и наследен от релефите като Мадарския конник и Тракийския лъв. Проблемът е как да присъстваме на световната сцена, не имитирайки чуждото присъствие – този фин момент в който Балканите са си Балкани и могат да обогатяват световната сцена със своята собствена характеристика.“
Творбите от първото издание на биеналето по скулптура са разположени на входа на парка „Кьошкове“. „В Шумен има наследствена бохема, хора, свързани с изобразителното изкуство, най-вече – със скулптурата. Жечко Спиридонов и Марин Василев са основатели на съвременната скулптура в България. Те са преподаватели в Националната художествена академия. Следват имената на Николай Владимиров – Шмиргела, на Слави Дончев с парковата скулптура и на Велислав Чалъков, разпознаваем като Донатело в скулптурното изкуство. На базата на това и на срещи в клуб „Култура за Шумен“ в разговор със скулптора Калоян Тодоров възникна идеята за възобновяване на пленерите. Преди време шест издания са се провеждали в с. Мадара. От 2013 г. имаме прекъсване до 2022 г., когато поставихме ново начало и решихме да следваме исторически събитията.“ – разказа Даниела Вичева.
Първото издание на пленера е с темата „Тракийски мотиви“ и осем творци изработват Гърчанската матрица, ротондата, Нимфата на здравето, счупена кана…
Сега те са част то пейзажа в парк „Кьошкове“ и хората могат да се върнат назад във времето.
„Оформи се много приятно пространство, възобнови се прекрасния парк „Кьошкове“, който всички от детството помним като място за разходка. С новото арт пространство се създаде кът за почивка и игра на децата.“ – разказва Даниела Вичева.
Продължението ще бъде по-нагоре в парка. „Намерихме място, използвано в миналото – така наречената „Сцена“. Ще я използваме за закриване на биеналето и откриване на постоянната изложба с работите от тазгодишния пленер.“ – очертава пътя Даниела Вичева.
Предстои скулптурите да бъдат пренесени от Зеленото училище на платото, където се изработват, до „Сцената“ в „Кьошковете“, където ще намерят своето място. Така там ще се оформи ново арт пространство за творчески срещи, концерти и други културни събития. Откриването на изложбата ще бъде съпътствано с изложбата на фотографите, а музикална програма ще зададе бъдещия облик на възобновената културна сцена.
Репортаж на Светослав Николов:
