„Това е един вид адреналинова медитация, ако мога така да се изразя. Тоест нямаш време да мислиш горе и да преценяваш, и да умуваш, ти просто го изживяваш. Въпреки че всичко става много бързо. Да обясним физически как се процедира, какво представлява скокът. Самолетът се движи с около 120-140 километра в час, тоест когато ние скочим от самолета, първите 5-6 до 7 секунди нашите тела ускоряват. После вече се движим с постоянна скорост до момента на отварянето на парашута и всъщност този е моментът, в който всички казват – ние не падахме, ние имахме усещането, че сме в безтегловност. И това е нещото, което по някакъв начин влияе на психиката на човека и го успокоява, и му дава това, което не може да има в нормалния живот.“ Това разказа в ефира на bTV Radio Христо Киликчиев за скока с парашут като антистрес терапия. Той е един от най-опитните инструктори по парашутизъм, с над 15 хиляди скока.

Силвия Стоянова също вече има голям опит в скачането с парашут. Занимава се и с цялата организация на скоковете.

 „Определено има нещо вярно в това, че когато ти дойдат в повече земните неща, е добре да се издигнеш над тях буквално, за да ги погледнеш и да разбереш колко всъщност сме малки на фона на всичко около нас и за колко дребни неща понякога хабим енергия.“, посочи тя.

Двамата са семейство парашутисти, а с техния бизнес сбъдват мечтите на желаещите на скочат с парашут на летището край Ихтиман. А как изглежда светът от 4200 метра височина?

„Доста по-хубав, по-зелен, снегът е по-бял, въздухът е по-чист и някак си над проблемите винаги е по-добре, отколкото в проблемите“, посочва Христо.

„Скоростта, която се достига при свободното падане е между 220 и240 километра в час е нормалната скорост, която се достига при свободно падане. Има други, които са по-ниски или по-едри, които могат да развият и по-голяма скорост на тялото, но за това се изисква и много опит вече. Всеки иска да забави свободното падане, за да е по-дълго.“, казва още той.

 Двамата обясняват защо скоковете с парашут са дори по-безопасни от шофирането.

„Парашутизмът отдавна е влязъл в 21 век и е доста обезопасен от гледна  точка на парашути и устройства, ако нещо се случи с парашутиста, да ти отворят автоматично парашута, така че най-опасното нещо, свързано с парашутизма е да стигнеш или да се върнеш от летището до вкъщи.“, казва Христо.

„И чисто статистически, шансът да ти се случи нещо – да не ти се отвори парашута, както се шегуваме, е много по-малък, този лаф вече е само за гаджетата, не за истинския парашут.“, допълва Силвия.

„От много години парашутите се произвеждат по специфичен начин, така че има само един начин, по който да се скатаят и да се приберат в раницата. Няма два начина. И по този начин се елиминират 99 процента от някакви откази, които могат да се случат.“, обяснява още Христо Киликчиев.

„Отделно в парашутната раница винаги има 2 парашута – основен и един резервен, ако има някакъв проблем с основния, се отваря резервният и отделно от тях има компютър, който изчислява на каква височина си и колко бързо падаш, ако падаш много бързо и си много ниско, явно нямаш парашут над главата и той автоматично ще отвори парашут. Даже не е възможно и сам да си го предизвикаш, защото на всички дроп зони е забранено да се скача без този уред.“, допълва Силвия Стоянова.

Какво е необходимо, за да скочиш в тандем?

„Необходимо е желание, спортни обувки и хубаво време. И както си говорихме – най-трудната част е да стигнеш до летището. Тоест да се навиеш, да решиш, че искаш да го направиш и когато дойдеш, виждаш, че тандемните инструктори са хората, които това работят, от това разбират и хората им се доверяват напълно. Те вършат цялата работа, а пасажерите само се забавляват.“, казва Силвия.

На теория всеки може да се научи да скача с парашут, стига това да е неговият спорт, смята Христо.

„За тандемните скокове имаме от деца до възрастни хора, нямаме ограничение в годините нагоре, стига да са в добро физическо здраве и да нямат някакви специфични проблеми, за децата сме си казали 12, законово няма ограничение, но скоростта е много голяма и психически не са готови за тази въздушна струя, която ще посрещнат, така че 12 години е една разумна възраст. Най-възрастният ни тандемен пасажер е един мъж на 81 години. За учениците – най-много са между 20 и 30 години.“, допълва Силвия Стоянова за това какви са хората, които имат желание да скочат с парашут.

„Животът е твърде кратък, за да не скочите с парашут, всеки сам ще си прецени дали е за него.“, казва Христо Киликчиев.

Целия разговор пред водещата Надежда Василева за адреналина и емоциите при скоковете с парашут,  можете да чуете на звуковия файл.