Толкова много празници и неща, които правим в своя избор и решенията, свързани с храната, които не са добри за нас. Същевременно имаме на разположение всичко, което природата ни е дала и с което можем да подкрепим своето тяло. Често сме на маса в големи компании и това ни предразполага към грешки. „Става въпрос за поведение и избори. Много често в нашата традиция с храна се празнуват и хубавите, и лошите събития. Един от основните проблеми със застояването вкъщи и презапасяването с храна е, че тя трябва да се изяде до последния къшей. Количествата са увеличени. Имаме огромен избор – няколко типа меса, супи, десерти. Стараейки се да празнуваме, смесваме храни. На трето място идва продължителността на хранене – на всички събития стоим дълго на трапезата, часове наред, в които не се движим. Затова е хубаво да има веселба, свързана с движение. На следващо място идва консумацията на алкохолни напитки, също източник на калории. Изобилието от типове и количества храна, продължителността на хранене и приема на течни източници на калории – алкохол и глюкозо-фруктозни напитки, води до претоварване, което продължава седмица – десет дни. Така се появяват функционални нарушения – дискомфорт, подуване, подпухване, дисфункция на панкреаса, повишаване на теглото. Ако това се задържи в годината и не влезем в балансиран, разумен, устойчив модел на хранене, можем да очакваме и медицински проблеми.“ – коментира по bTV Radio диетологът доц. д-р Мария Николова.
Когато сме прекалили, как да поправим грешките? „Крайните ограничения са негативни. Трябва да налагаме контрол на храненето, дори по празниците. И да имаме огромна отрупана трапеза, можем да направим добър избор – зеленчуци, здравословен източник на протеини, малко въглехидрат, дори да опитаме от традиционните сладкиши, те да са в минимално количество, като предпочетем плодове, да не прекаляваме с изкушаващите мазни печени и солени ядки и семена. Като стартира новата година, трябва да влезем в разумен режим на хранене – с три основни ястия, възможно най-ранна вечеря, да я намалим поне с една трета спрямо времето на прекаляване. Да има повече адекватен прием на подходящи течности – вода, а не подсладен чай и подсолен айрян. Много е популярно януари да е месец без алкохол, да се ограничат допълнителните калорийни напитки, внасящи прости захари. Да се обърнем към утвърдените правила на хранене: чинията ни трябва да съдържа зеленчук, сезонен плод в малки количества, месото, рибата, яйчните или млечни продукти трябва да заменяме поне един – два пъти седмично с боб, леща, нахут, а една четвърт от чинията трябва да е 100-ина грама сложен въглехидрат – пълнозърнест, многозърнест или ръжен хляб, тъмен ориз, картоф, безглутенова алтернатива – елда, амарант. Съвременните препоръки от 2026 г. насърчават хората към малки, деликатни, но устойчиви промени. Не да кажем тотално не на белия хляб, а половината да е пълнозърнест, не изцяло да спрем червените меса, а няколко пъти седмично да ги заменяме с бели, птичи меса или риба. Човек не трябва да се чувства притиснат. Крайно рестриктивните диети не са устойчиви. Те фрустрират хората, изтощават ги, могат да доведат до дефицит на пълноценни протеини, дълговерижни здравословни омега 3 мастни киселини, на витамини и минерали. И да не се надяваме на чудодейни предписания. Последните проучвания сочат, че само до 2 процента от информацията в социалните медии е научно обоснована.“ – каза още специалистът.
Като широкоразпространени заблуди тя посочи: „детоксикирането“, силно рестриктивните модели на хранене – еднократно на ден или само в рамките на кратък период от време, спирането на основни групи храни – въглехидрати, зърнени, месни или млечни продукти, монотонните модели на хранене със свръхприем на мазнини или източници на протеин или хранене само с растителна храна. „Това се неустойчиви и опасни за здравето модели.“ – предупреди диетологът доц. д-р Мария Николова.
И посъветва още: „Когато човек се храни в добра компания, много са благоприятни ефектите за нашето здраве. Трябва да има правила – за хранене три пъти на ден със закуска, обяд и вечеря. Разнообразните храни са само част от холистичния начин на живот, включващ още достатъчен сън, физическа активност, грижа за менталното здраве. И да не забравяме, че превенцията е най-доброто лечение!“
Интервю на Светослав Николов:
[audio_id10161
