Eлектроразпределителна кутия в сърцето на София свързва България и Аржентина. Тя е разположена на столичната улица „Оборище“ № 11, по която ежедневно минават хиляди граждани, които са впечатлени от изобразените сходства в двете култури и от разнообразяването на градската среда. Благодарение на инициативата „Изкуство за дипломация“, съоръжението бе превърнато в арт-инсталация, която представя традиционно аржентинско пончо и мотиви от българското народно облекло. Те са обединени под надслов "90 години приятелство България-Аржентина" във връзка с юбилея от установяването на дипломатически отношения между двете страни.

„Елементи от чипровски килим е мотивът, който присъства и на пончото“, разкри в ефира на bTV radio авторката на инициативата д-р Петя Илиева. „Единственото, което си позволявам да променя, е мащабът на орнаментите“, допълни тя. Според нея, „изкуството не е имало нужда от езици, раса и най-малко от разстояние и континенти. То е пряк мост към душите на хората“.

„Пончото е типично за коренното население на хората от Андите и Аржентина. Историята му може да откриете в много литературни произведения като „Мартин Фиеро“ от Хосе Ернандес, където се разказва за предназначението на пончото“, подчерта посланикът на Република Аржентина в България Н.Пр. Алфредо Атанасоф по време на откриването на обновената електроразпределителна кутия. „В самото начало то се е изтъкавало от вълна от викуня, лама, гуанако. След това се е използвала овча вълна“, каза още посланик Атанасоф, чиито дядо е българин. Дипломатът е един от близо 100 000 потомци на българите, избрали Аржентина за своя втора родина. Той припомни, че Аржентина е първата латиноамериканска страна, която започва дипломатически отношения с България
По думите на д-р Илиева, „историята между двете страни е дълга и интересна…Първите данни на заселници в Аржентина е на българи от Велико Търново през 1894г. и в момента на установяването на двустранни отношения в страната има около 10 000 нашенци“. Според художничката, „една голяма област в Аржентина се нарича „малката България“. Към днешна дата там живеят трето поколение наследници на българи“.

Чуйте какво още споделиха д-р Петя Илиева и Н.Пр. Алфредо Атанасоф /в превод на Таня Хаджийска/ в репортажа на Георги Митов, който ще намерите в звуковия файл: