Старите дрехи и обувки, които изхвърляме, скоро ще попаднат под нови правила. Европейският съюз въвежда задължителна разширена отговорност на производителя за текстила и обувките – модел, при който компаниите, които пускат тези продукти на пазара, ще носят отговорност и за управлението им след употреба.

Това означава, че производителите и вносителите ще трябва да участват във финансирането и организацията на процеса – от разделното събиране и сортирането до повторната употреба и рециклирането.

България трябва да въведе европейските изисквания в националното си законодателство до юни 2027 г., а до април 2028 г. системата трябва вече да функционира. Пред страната обаче стои важният въпрос как точно да бъде изградена тя, така че да бъде ефективна и прозрачна и да работи както за бизнеса и потребителите, така и за системата за управление на отпадъците.

„Сега е моментът да се дискутира активно темата между всички преки заинтересовани страни, за да можем да изградим една работеща система, а не система, която да критикуваме, след като вече е факт“, казва Хирма Желева, изпълнителен директор на Българска асоциация „Кръгов текстил“.

Какво се променя за бизнеса?

Новите правила ще засегнат компаниите, които пускат текстил и обувки на българския пазар. Те ще трябва да поемат отговорност за това продуктите да бъдат разделно събрани и впоследствие оползотворени.

На практика това най-често ще се случва чрез организации по оползотворяване, които ще организират фактическото разделно събиране и последващата обработка на отпадъка.

Моделът наподобява познатия вече подход при някои други видове отпадъци.

„Знаете какви са цветните контейнери за опаковките например“, обяснява Желева.

При текстила обаче системата ще трябва да обхване не само събирането, но и целия последващ процес – сортиране, подготовка за повторна употреба и рециклиране, така че да бъдат изпълнени заложените цели.

Кой ще плаща?

Основният принцип на разширената отговорност на производителя е именно компаниите, които пускат продуктите на пазара, да участват във финансирането на управлението им след употреба.

Това не означава непременно, че всеки потребител ще плаща отделна такса при изхвърлянето на стара дреха или чифт обувки. Производителите ще финансират системата, като се очаква да работят чрез организации по оползотворяване.

Освен финансов ангажимент обаче бизнесът ще има и задължение да предоставя точна информация за количествата текстил и обувки, които пуска на пазара.

„Тези, които пускат на пазара, по-скоро ще имат отговорността освен да финансират системата, да подават коректно данни за пуснатите от тях количества на пазара“, посочва Желева.

Нужно е европейско уеднаквяване

Един от важните въпроси е свързан с компаниите, които продават едновременно в България и в други държави от Европейския съюз.

Според Желева за тях би било значително по-лесно, ако има по-голяма хармонизация при начина, по който се отчитат количествата текстил и обувки, пуснати на пазара.

„Повечето компании, които продават в страната, продават и в други държави членки и би било добре да има една хармонизирана система, по която те да докладват своите количества“, казва тя.

Това поставя България пред още една задача – при създаването на националния модел да бъде намерен баланс между европейските изисквания и спецификите на българската система за управление на отпадъците.

Времето за решение е ограничено

Европейските изисквания вече са част от законодателството на ЕС, а срокът за въвеждането им в България наближава. Затова според Българската асоциация „Кръгов текстил“ дискусията за бъдещия модел трябва да започне още сега.

Предстои да бъдат изяснени редица практически въпроси – къде и как ще се събират старите дрехи и обувки, кой ще организира процеса, как ще се финансира той, как ще се контролират количествата и как ще се гарантира, че събраният текстил действително достига до повторна употреба или рециклиране.

Изграждането на работеща система ще бъде важно не само за изпълнението на европейските цели, но и за начина, по който България управлява един все по-голям поток от отпадъци.

А ключът според представителите на сектора е прост – правилата да бъдат обсъдени и изработени предварително, с участието на всички заинтересовани страни, вместо проблемите да се решават едва след въвеждането на системата.