Пълно слънчево затъмнение ще може да се наблюдава тази вечер от Исландия, Испания и част от Атлантическия океан, в по-голямата част от Западна Европа ще е частично, а в България – и то само в западните райони – на небесното явление ще сме свидетели от 20:26 ч. до залеза на Слънцето в 20:33 ч. „Покритието на сянката на Луната върху слънчевия диск ще бъде само до 1%. Въпреки че Слънцето е много близо до хоризонта, хората трябва да използват специални очила, за да не увредят очите си.“ – каза по bTV Radio проф. Камен Козарев – директор на Института по астрономия с НАО „Рожен“ при БАН. Институтът е изпратил експедиция в Испания. „Нашите колеги ще се опитат да наблюдават короната на Слънцето – неговата атмосфера – тънка, много слабо видима, трудно наблюдаема. Те ще заснемат нейната структура и, ако имат късмет – и динамика. При слънчево изригване точно в този момент ще имат уникален шанс да го заснемат в реално време от Земята. Обикновено изследванията на слънчевата корона се правят със сателити, но те нямат такова хубаво покритие, както и възможност за толкова детайлни изследвания.“ – добави проф. Козарев. У нас пълно слънчево затъмнение ще се наблюдава през 2081 г.
След залеза на слънцето оставаме с вдигнат към небето поглед. Тази нощ е пикът на Персеидите. „Те са един от най-известните метеорни потоци. Дължат се на разпадането на кометата Суифт-Тътъл. Всяка година Земята пресича орбитата на тази комета. Всичките малки частички, които са останали по нейната орбита, навлизат в земната атмосфера и изгарят. Това се случва обикновено в периода между средата на юли и края на август, като тази вечер – между 12-и и 13-и август – е пикът. Те ще се задават от една видима точка в небето – в съзвездието Персей, затова и са наречени Персеиди.“ – обясни проф. Козарев. Очаква се най-много метеори да наблюдаваме около 23 ч. Трябва да ги търсим на североизток.
„Не пречи да се качите на някое хубаво, високо място с добър хоризонт на югозапад и на североизток, за да може да опитате да гледате първо слънчевото затъмнение, след това – и Персеидите. Като едновременно с това може да се опитате да наблюдавате и Парада на планетите. В момента има много планети, видими на нощното небе, включително Венера, Сатурн, Уран, Нептун (макар и с бинокъл). И в ранната сутрин може да наблюдавате и Меркурий и Юпитер. Така че тази вечер е прекрасна наистина за изследване и за наблюдения на тези чудесни феномени и тези обекти по звездното небе. Отново искам само да предупредя вашите слушатели никога да не гледат към Слънцето директно без съответните предпазни средства, като очила и филтри.“
Проф. Камен Козарев съобщи, че в момента в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ се работи по изграждането на българската наблюдателна станция на европейския нискочестотен радиотелескоп LOFAR. „Това е най-големият радиотелескоп в света, който наблюдава Вселената на най-ниските възможни радиочестоти от повърхността на Земята. Той се състои от 52 на брой станции с големината на футболно игрище, всяка от които има 192 антени. Заедно те могат да разкрият много информация за ранната Вселена, първите звезди, активните галактики, слънчевата активност. Ние се включваме за пръв път в такава паневропейска инициатива – както в научни изследвания, така и в разработки на нов хардуер, свързан с подобряване на нашите изследвания.“ – разказа проф. Козарев. Паралелно се работи по поддръжката на огледалото на големия телескоп и се очаква от 23 август обсерваторията отново да работи изцяло. Посетители се приемат на групи на всеки кръгъл час между 10 ч. и 16 ч. И сега те могат да разгледат телескопа, както и да се разходят по терасата на 30-метровия купол.
Интервю на Светослав Николов:
