Арх. Георги Кътов сбъдва мечтите на хората за уютен дом, в който да намери място любовта. а сградата да е в хармония с природата и в съзвучие със средата. „Съвременната архитектура не просто дава подслон на хората, а въплъщава в себе си по-сложни и интелектуални идеи, които архитектите трябва да открият и да претворят в сградите си.“ – каза арх. Кътов в рубриката „Българи с посока“ по bTV Radio.

В своята работа той поставя в центъра личността: „Това е най-интересната и най-трудната част от нашата работа. Изключително е важно да се докоснем до нашите клиенти като хора, за да можем да бъдем полезни. Когато работим с някого за първи път, си оставяме повече време за първоначалния етап на проекта, за да се опознаем и да сме максимално близко. Много хора идват с идеята да им се построи къща, която вече са виждали някъде. Ние винаги се опитваме да ги убедим да оставят това настрана и им предлагаме нещо по-индивидуално, специално за тях.“

Много често, за да се отличи една сграда в средата, тя доминира. Но проектите на арх. Кътов привличат вниманието с хармонията си със средата. Един бе толкова харесван, че дълго време активно бе споделян в социалните мрежи, друг е къщата с първия скатен зелен покрив у нас. „Всеки творец би трябвало да има стремеж да е индивидуален и да се отличава. От друга страна е изключително важно това да се направи по начин, който да не е самоцелен и непремерен. Ние се опитваме да извличаме различността от средата.“ – казва за задачата арх. Георги Кътов. И продължава: „Сградата трябва да изглежда точно както един човек – с достойнство, с осанка. Много често тя остава недобре изпълнена, не е поддържана, занемарена е с нехайство – от всичко това се опитваме да избягваме. Трябва да няма случайни неща, техническите детайли да са вплетени в цялото. Красивата сграда е една добре сглобена структура, която стои добре на мястото си.“

Макар един дом да е частен, той оформя облика на общата среда и дава визуална идентичност на района. „Средата, която обитаваме, е съставена от частни пространства. За съжаление, има известна деградация на публичните пространства. Хората се затварят и не се интересуват от външната проява на техните частни пространства. За тях тази граница е много категорична, а тя трябва да е по-мека. Когато личните пространства преливат в общите, те ще бъдат по-добре поддържани и внимателно оформяни, доста по-критично ще се гледа на намесите в тях. Това е нещо, което предстои.“ – убеден е арх. Кътов.

Той посочи като проблем съжителството в средата на качествени частни пространства и абсолютно неглижирани публични: „Във всички развити общества те концентрират най-качествената архитектура, тъй като тя там може да бъде най-влиятелна и най-полезна. В България през последните години се строят много малко обществени сгради и още по-малка част от тях са качествено направени. Публичните сгради са илюстрация на това какво е обществото и какви то иска да бъдат институциите.“

Интервю на Светослав Николов: