Животът на динозаврите, както го вижда науката, а не популярната култура, представя в 12 картини палеонтологът и палеоартистът ас. Владимир Николов – докторант в Националния природонаучен музей при БАН, в изложбата „Юрски свят: динозаврите отвъд киното“. Тя се открива днес в 17:30 ч. и може да бъде разгледана до 30 септември в изложбената зала на музея на бул. „Цар Освободител“ № 1. В нея се срещаме с динозаври от всички основни таксономични групи – от дългошиестите завроподи, през рогатите цератопси до прочутите стегозаври. „Постарал съм се да има разнообразие и динозаврите да са представени в тяхната естествена среда. За мен винаги е било важно една творба да пренася зрителя в онова време. Художникът е изпълнил целта си, когато накара човек да се замисли как е изглеждала нашата планета по онова време – преди десетки и стотици милиона години.“ – казва ученият в интервю по bTV Radio.
Преди 245 милиона години планетата ни се възстановява от най-голямото масово измиране в своята история. „Това е освободило изключително много екологични ниши и еволюцията е правела „диви“ експерименти с животните. Растителността е била много различна, всички континенти са били събрани в един – Пангея.“ – връща ни в онази епоха ас. Владимир Николов. По време на Късната Креда Европа представлява обширен архипелаг от острови в периферията на несъществуващ днес океан, от който е останало само Средиземно море. „Върху част от тях е България и знаем, че те са били населени от динозаври. Тук са открити останки от дългошиест динозавър – титанозавър, два хадрозавъра – динозаври с патешки човки, има доказателства за съществуването на щраусоподобни динозаври – орнитомимозаври. В зависимост от това какво ще открием в продължаващите проучвания на динозавърското находище край Трън, може да се окаже, че има още доста видове. Наскоро в трънско открихме второ находище с кости на динозаври, но те са в ранен етап на проучване.“ – разказа ас. Владимир Николов.
Изложбата включва творби, създавани в продължение на почти десетилетие – от първи опити с акрил през 2014 г. до най-новата картина, завършена през 2023 г. Процесът на работа започва с обстойно проучване на обекта, с анализ на научни данни и фосили. „Когато скицата е готова и композицията е решена, се пристъпва към същинската художествена работа.“ – описва творческият процес авторът. Повечето картини, представени като дигитални отпечатъци, са рисувани с акрилни бои върху картон, само две рисунки са първо направени с молив, а след това е положен дигитален цвят. „Палеоартът е вид научна илюстрация. Той е на кръстопътя между науката и изкуството. Изкуството е доста по-лесно за възприемане, отколкото сухите научни факти. Статиите са пълни с ценна информация за това какъв е бил светът по онова време, но тези данни за някои хора звучат абстрактно. Съвсем друго е, когато бъдат представени визуално в нещо, което изглежда вълнуващо, може би приказно, леко фантастично. Динозаврите от гледна точка на съвременния свят изглеждат като митологични създания, но те са напълно истински и са живели на тази същата планетата, на която живеем ние.“ – казва авторът.
Ас. Владимир Николов споделя, че интересът му към динозаврите датира от петгодишна възраст, когато гледа първия „Джурасик парк“, заради който решава да стане палеонтолог и палеоартист. За да може да рисува добре, завършва Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, а след това се дипломира в специалността „Палеонтология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. „По онова време бях решил, че гимназиалното ми образование ще ми помогне да развия художествените си умения, а след това в университета ще обогатя и научните си знания.“ – казва той.
В постоянната експозиция на Националния природонаучен музей при БАН посетителите могат да видят и автентични находки от България, включително първите открити у нас кости от динозаври в пещерата „Лабиринта“ през 1985 г. Във витрини са показани зъби и нокти от хищни динозаври, останки от бронята от бронирани динозаври, фосилизирани яйца, челюст на протоцератопс, открита в Монголия от палеонтолога Иван Николов и донесена у нас през 60-те. „Макар и да няма цели скелети, експозицията е уникална за страната и ще се разрасне с новите находки от трънско.“ – споделя ученият.
Интервю на Светослав Николов:
