След повече от три десетилетия в литературата и дългогодишна журналистическа кариера писателят Васил Люцканов представя новия си сборник с къси разкази „Лунни витамини“. В дванайсет истории авторът преплита темите за любовта, войната, човешката ранимост, морето и онези на пръв поглед малки знаци, които могат да променят съдбата на човек. В интервю за bTV Radio Люцканов разказа какво стои зад необичайното заглавие на книгата и защо е бил безкомпромисен при избора на разказите.

„„Лунни витамини“ е метафора за всичко онова, което ни се обещава като чудо, което ще получим лесно и еднопосочно“, казва писателят. Според него хората често са изкушавани от обещания за бързи решения – „хапче за вечна младост“, „еликсир за безсмъртие“ или „еднопосочен полет към нов свят“. Истинските чудеса обаче не са в подобни обещания.

„Чудесата са около нас, чудесата са в нас. Чудесата можем да ги срещнем по пътя си. Именно това се опитват да покажат моите разкази“, споделя Люцканов.

Авторът признава, че създаването на сборник с разкази далеч не е механично събиране на вече написани текстове. Напротив – за него композицията е била решаваща.

Първоначално е подготвил повече от двадесет разказа, но впоследствие е оставил само дванайсет.

„Бях безкрайно безпощаден към композицията на книгата. В името на общото внушение и духа на сборника отпаднаха много текстове“, разказва той.

Именно тази вътрешна свързаност между историите е една от най-често отбелязваните характеристики на „Лунни витамини“. Разказите не съществуват самостоятелно, а изграждат общ свят, който постепенно се разгръща пред читателя.

За Люцканов най-важният критерий за един разказвач остава лекотата, с която читателят влиза в текста.

„Разказите трябва да се четат леко, без съпротива. Едва след това идват внушенията и емоциите, които носят“, казва той.

Особено важен за автора е бил и своеобразният „тест“, който е направил с актрисата Румяна Кралева. Той ѝ предоставя книгата с молбата да избере разказ, ако текстовете я докоснат.

Само два дни по-късно актрисата му се обажда с думите, че е прочела книгата от край до край и се колебае кой разказ да избере за публично четене.

„Тя ми каза: „Изчетох, съпреживях и разбрах.“ За един разказвач това е много важно. Ако един актьор каже: „Нищо не разбрах“, значи катастрофата е пълна. Ако е обратното, значи си успял“, споделя писателят.