„Душите ни са нашето убежище, нашета изповедалня, нашето чистилище.“ Това каза в ефира на bTV Radio журналистът Васил Люцканов, който представи своя дебютен сборник с разкази „Душите ни страдат красиво“.
„За мене тяло, ум и душа са в постоянен диалог при всеки човек. Тялото ни досажда с несъвършенства, тялото често ни потапя в болки, понякога тялото ни страда нетърпимо. Умът ни често е смутен, разтревожен, угнетен, разтърсен от нарушения човешки и Божи ред, гневи се, ожесточава се, обсебват го демони, става лукав или продажен, избухва в ярост, прави ни агресивни. И вече не сме „венеца на природата”.
Душите ни страдат и търсят равновесието, хармонията, изправят ни пред самите себе си, борят се с демоните на ума и тялото, водят ни към катарзиса в нас, към смирението, покаянието, разбирането на другия, прошката, просветлението, вярата. Затова вярвам, че душите винаги страдат красиво, състрадават красиво. Душите ни са нашето убежище, нашета изповедалня, нашето чистилище“, каза той.
Книгата е събрала неразказаните днешни истории от старото ларго на София.
„Това е най-многоезичната и разноликата част на София - от Лъвов мост до Халите, Женския пазар, Банята (Музея на София) и историческите храмове на столицата – между „Опълченска” и „Дондуков”, „Раковски” и „Христо Ботев” – някогашният стар квартал „Кюлуците”. Катедралната църква „Св. Неделя” на върха със „Св. Параскева” на „Раковски” и „Св. Св. Кирил и Методий” на едноименната улица образуват идеален кръст. Над рамената му са Джамията и Синагогата. Бул. „Мария Луиза” в центъра е като пълноводна река, по която денонощно се клатушкат в крехките си ладии невероятните съдби и истории на мигранти от изток и от запад, на клошари и дродяги, просякини и джебчии, улични проститутки и наркодилъри, платени биячи на дребно и на едро, продавачки от цяла София и от цялата страна, екзотични пенсионери, които бистрят световната конспирация, куриозни бизнесмени, чужденци от различни култури и континенти, тук живеят достолепни отломки от царско време, юпита и дигитални номади, артисти и дипломати. Площад „Бански” пред Музея на София (разкошната сграда на бившите Централни минерални бани) с прохладата на водоскоците на перления фонтан, пейките околовръст, омиротворяващата зеленина е идеалната открита сцена, където светът денонощно разиграва своя театър – и актьорите рядко се повтарят.
Човешкият живот е безкрайно многоточие, сред което, както e казвано, неведоми са пътищата Божии“, разказва още авторът.
Чуйте интервюто на Тереза Захариева с Васил Люцканов.
