Произведения от хартия в черно и в бяло, говорещи на публиката в лаконична стилистика, представя в изложбата „Неизказано“ „София хартиен арт фест“.

„Много често в съвременното абстрактно изкуство има нужда от обяснение, хората не винаги разбират какво е точно посланието. Най-голямото очарование е в това да има нещо недоизказано и ти да продължиш със своя вътрешен глас и със своето разбиране на посланието, ти да доизкажеш идеята на едно произведение.“ – представи идеята на изложбата Даниела Тодорова от фондация „Аматерас“, организатор на фестивала. Творбата е събудила чувства в теб, ти си доловил и усетил нейното послание. „Затова и повечето произведения имат визуална динамика и изграждат структури.“ – илюстрира казаното Даниела Тодорова.

Творбите от селекцията влизат в диалог – ако едната представя съвършената хармония в природата, друго посочва нашия отпечатък с отпадъци, които ще я замърсят за хилядолетията, а бихме могли да предотвратим това. Изложбата се открива на 12 май в галерия „Сан Стефано“.

През годините фондация „Аматерас“ натрупва огромна колекция от произведения, премирани на организираната от нея Биенале на хартиеното изкуство. Част от тях са подредени в изложбата „Старото ново“, която се открива днес в двете зали на Триъгълната кула на Сердика към Регионален исторически музей – София.

„Човек може да не ги е видял при първото им експониране в изложба, може да ги е видял и да ги е забравил, а може и да ги е запомнил, но тук ще ги открие в нов контекст.“ – посочва Даниела Тодорова. Изложбата е витрина на силното присъствие на хартиеното изкуство в България, което дължим на работата на фондацията. Посланията на тези проникновени творби са винаги относими към съвремието ни.

„Едно от тях е мирът. Като хора на изкуството не можем да бъдем безучастни към ставащото в Украйна. Произведението на Хелън Фредерик, посветено на войната във Виетнам, сега се оказва изключително актуално. То е важно изречение от посланието на експозицията. През последните две години преминаваме през трансформиращ период. Не трябва да забравяме, че природата има памет, помни това, което сме направили.“ – обрисува и още една тема на изложбата – грижата за околната среда, Даниела Тодорова.

Произведениятя се спират и на родовата памет, на знанието и неговото обогатяване. „Има хубав баланс между човек и природа, древност и иновация.“ – описа богатството й Даниела Тодорова.

Интервю на Светослав Николов: