Всеки втори приемен родител у нас споделя, че детето му е подигравано, изолирано или пренебрегвано. Половината приемни деца са ставали обект на клюки в квартала, а 57% от приемните деца са третирани като „различни“ в училище. Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) проведе първото по рода си национално непредставително проучване за отношението към децата в приемна грижа през погледа на техните приемни родители. Изследването, проведено сред 218 приемни родители от всички 28 области на страната в периода юли – септември 2025 г., показва, че пренебрегването и слагането на етикети са всекидневие за много приемни деца и техните семейства. Проучването в рамките на проекта „Щит за детството: защита срещу насилието и уязвимостта в приемна грижа“, който се реализира с подкрепата на ЕС и ФРГИ. Понякога широката семейна среда около приемните родители не винаги е подкрепяща. 46% от приемните родители, участвали в изследването, споделят, че далечните роднини не приемат детето като равноправен член на семейството. 39% коментират, че са чували коментари от рода на „не е от нашата кръв“, а 32% съобщават за дистанциране на приятели, които не знаят как да се държат с приемното дете. “Това се случва, защото по принцип в България имаме малко по-различно отношение към децата в беда, в частност осиновените деца, тези, които са изоставени по една или друга причина в приемните семейства.” Това каза в ефира на bTV Radio експертът Александър Миланов. “Това има и някакви психологични, културни обяснения. Нека да си дадем сметка, че една значителна част от днешното поколение, че и малко по-назад е отглеждано в едно време между социализъм и демокрация. Децата, знаете, които са изоставени по време на социализма са раждани в болници, в гората, отдалечени от големите градове. Това е било неприемливо да бъдат раждани от самотни родители. Към днешна дата отношението към изоставените деца и към самотното родителство има културни особености, които с годините тези стереотипи са се подхранвали и развивали. Тук ще дам един паралел. Знаете, през 2010 година държавата прие стратегически политически документи за закриването на българските домове за деца. След скандалните разкрития на филма за Могилино през 2007 година. Това, обаче не променя факта, че и в днешно време, въпреки че домовете за деца не съществуват във вида в който са съществували, все още има съпротиви към изграждането на нови медицински центрове, здравни центрове, в които да се гледат деца с увреждания, изоставени от родителите си.”, допълни той.
Цялото интервю с Александър Миланов може да чуете в прикачения звуков файл.
