„В миналото е било задължително, когато човек стана от трапезата на Бъдни вечер, да ходи приведен. Това е една имитативна магия. Имитират се приведените клони, отрупани с плодове, или пък приведените класове, които са много напълнени. Идеята е следващата година да е богата“, разказа доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Всички знаем, че на Бъдни вечер се ядат постни ястия. Обредният хляб обаче е основният герой на трапезата. „Питката на Бъдни вечер се разчупва от най-възрастния човек. Трябва да има едно парче за къщата и едно за Богородица. Всъщност е било много хубаво, ако паричката остане в някое от тях. Тълкуването е пожелание за късмет и здраве и това означава, че цялата къща ще бъде щастлива и ще има късмет през година“, каза още тя.
„Някъде са изричали и обредни слова като „Господи, заповядай, седни на нашата трапеза“, т.е. те са вярвали, че Господ е някъде сред нас и ще дойде и ще бъде на нашата трапеза. Даже се карали децата да правят малко място на трапезата, като че ли Господ, светците, Богородица – някой ще присъства. Затова и трапезата не се вдига до сутринта. Да могат те да се нагостят от нашата трапеза“, допълни още доц. д-р Тончева.
Чуйте интервюта на Тереза Захариева с доц. д-р Веселка Тончева.
