Жените са почти толкова ангажирани с професионалното си развитие, колкото и мъжете, но по-рядко заявяват желание за повишение. На какво се дължи този парадокс и каква е ролята на подкрепата от страна на работодателите и колегите? По темата разговаряме с HR експертите Георги Първанов и Йорданка Коцева.
Данните от изследването, което разглежда нагласите на работещите жени и мъже, са основно от САЩ и Канада. Според експертите обаче България също дава интересна картина по отношение на присъствието на жените в управлението.
По данни на Евростат жените у нас заемат около 40,2% от управленските позиции. С изкачването към най-високите нива на управление обаче делът им намалява. През 2024 г. жените заемат 29,5% от местата в бордовете на публични дружества в България.
Така, въпреки сравнително доброто представяне на страната ни по отношение на присъствието на жените в управлението, остава пространство за подобрение, особено на най-високите позиции.
Почти еднаква ангажираност към кариерата
Според изследването отношението на жените и мъжете към професионалното развитие е сходно. И двата пола демонстрират висока ангажираност към кариерата си.
Разликата се появява, когато става въпрос за заявяване на желание за повишение. Около 80% от жените посочват, че искат да получат по-висока позиция, докато при мъжете делът е 86%.
Според HR експертите една от причините за тази разлика е по-голямата несигурност, която жените изпитват, когато става въпрос за кандидатстване за следваща позиция.
Друг важен фактор е достъпът до ключови професионални възможности. Според данните жените по-често споделят усещането, че важните проекти се разпределят в по-тесен кръг от хора и че не винаги имат човек, който да застане зад кандидатурата им и да ги подкрепи.
Така се очертава ситуация, при която желанието за развитие е налице, но увереността да бъде заявено ясно и подкрепата от професионалната среда могат да се окажат решаващи за следващата стъпка в кариерата.
Въпросът за женското присъствие на ръководни позиции следователно не се свежда единствено до личната мотивация. Наред с професионалните качества и резултатите значение имат и достъпът до важни проекти, видимостта в организацията и наличието на хора, които подкрепят развитието на служителите.
