„Нормализация на паричната политика в Еврозоната - предизвикателства и възможности“, беше темата на публичната лекция, която гуверньорът на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Робърт Холцман изнесе в УНСС. Събитието организира катедра „Икономикс“.
Официален гост беше посланикът на Австрия в България Н. Пр. Андреа Икич-Бьом.
Гуверньорът Робърт Холцман е сред изявените членове на Управителния съвет на ЕЦБ и една от основните цели на лекцията беше да внесе яснота по отношение на функционирането и вземането на решения, касаещи паричната политика в еврозоната, с оглед и на амбициите на България да стане неин член.
Доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност отправи благодарност към проф. Холцман и сподели, че България винаги е била пример за подражание по отношение на публичните финанси и своята парична политика. „Паричната политика и работата на централните банки придобиват все по-голям потенциал и значение в България особено при настоящата амбиция на страната ни да се присъедини към еврозоната скоро, затова сме много благодарни за възможността да проведем днешната дискусия.
Модератор на дискусията беше Атанас Пеканов, бивш служебен вицепремиер, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и лектор във Виенския университет по икономика. Той приветства проф. Робърт Холцман и открои значимостта на темата за паричната политика, като посочи, че „централните банки оказват все по-голямо влияние върху макроикономическата политика, затова е изключително важно фокусът да се постави върху по-дългосрочните перспективи за развитие на паричната политика и видовете инструменти, които тя трябва да прилага в бъдеще“.
Атанас Пеканов благодари на катедра „Икономикс“ за гостоприемството.
В своята презентация проф. Холцман разгледа дилемата дали ако след няколко месеца или години инфлацията в еврозоната, САЩ и други страни се укроти ще можем да се върнем към традиционната парична политика преди 2008 г., когато краткосрочните лихвени проценти (и задължителните резерви) доминираха в инструментариума на паричната политика или ще трябва отново да приложим неотдавнашната неконвенционална парична политика (НПП) - с поуки от близкото минало и може би с нови неконвенционални инструменти, за да се справим с твърде ниската инфлация?
В тази връзка лекторът се спря в детайли на неконвенционалната парична политика, нейните нови инструменти, включващи прилагането на отрицателни лихвени проценти, количествени улеснения, финансиране на кредитирането и предварителни насоки във всички развити икономики с ограничени различия, като посочи и нежеланите за централните банки последици: трайни загуби и рязко покачване на инфлацията, проблеми с балансите на повечето централни банки, с прогнозиран отрицателен собствен капитал до 2030 г. или дори до 2040 г., което потенциално подкопава независимостта на централните банки.
Проф. Холцман разгледа и възможностите за връщане към конвенционална парична политика, като подчерта, че предложените конвенционални алтернативи на паричната политика са ограничени по брой и възможности и включват стратегии за оптимизиране, асиметрични функции на реакцията и по-високи стойности на инфлацията. Освен това проучванията на непредвидените последици от прилагането на неконвенционалната парична политика, особено върху разпределението на доходите и богатството и върху разпределението на ресурсите, са ограничени.
Участие с презентации по дискутираната тема взеха доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на Съвета за икономически анализи и д-р Свилен Колев, зам.-председател на Националния статистически институт (НСИ). Росица Ганева се спря на два важни политически канала за стимулиране на естествения лихвен процент: противодействие на негативните демографски процеси и повишаване на тенденцията на нарастване на производителността. Свилен Колев разгледа начините за нормализиране на паричната политика след приложените рестриктивни мерки и предизвикателствата в тази насока, като се позова на изследване направено от Съвета за икономически анализи.
