Храненето на децата до 3-годишна възраст е изключително важно за физическото и психическото им развитие, за бъдещите им способности, знания, умения и шансове в живота. Това показва изследване, част от проекта „Добро хранене за добро бъдеще“, изготвено от Фондация „Здраве и социално развитие“ (ХЕСЕД) - София заедно със сдружение „Знание“- Ловеч и сдружение „Бъдеще за децата“- Казанлък. Той е част от проект „С грижа от 0 до 3“ с цел подобряване на майчиното и детското здраве сред ромската общност. Изпълнява се с финансовата подкрепа на фондации „Тръст за социална алтернатива“, "Отворено общество" и "Портикус".
Мозъкът, от който впоследствие зависи избора на кариера и успеха ни в живота, се развива основно в първите ни 3 години, когато не можем да взимаме самостоятелно решения и сме изцяло в ръцете на родители и съветите на педиатрите, става ясно от проучването. 80 на сто от мозъка се оформя именно през първите 1000 дни, показват данни на Световната здравна организация, цитирани в доклад по проекта.
Затова е и от изключително значение каква храна ще предложим на децата си през първите години от живота им. Правилата са прости – на първо място най-полезна е майчината кърма, която съдържа всички необходими вещества, за да гарантира не само доброто физическо израстване, но и психическото здраве на наследника ни в бъдеще. Затова колкото по-дълго кърмим, толкова повече ползи предаваме на детето си чрез кърмата. В случай, че този процес е невъзможен по някаква причина, е добре да изберем подходящите адаптирани храни, богати на хранителни вещества, които да гарантират, че детето ни ще расте здраво и пълноценно. След 6-ия месец е задължително да се добавят и храни, богати на желязо, което спомага за развитие на мозъка, независимо дали детето още се кърми и дали майката страда или не от железен дефицит.
Често заради липса на финанси, достатъчно знания или просто за улеснение на живота на родителя обаче децата до 3 годишна възраст са захранвани с бульони с хляб или пък с плодови пюрета, които не са подходящи за тяхната възрастова група. Тази практика е значително по-често срещана при ромските деца в сравнение с българските им връстници, показва анкетно проучване по проекта.
Задължително е поне 50 на сто от приеманите чрез храненето на бебетата калории да са под формата на мазнини – чрез майчиното мляко или чрез адаптирано такова. В противен случай децата изостават с физическото си развитие. „Поради неправилното хранене много от бебета в ромска общност имат по-малка обиколка на главата в сравнение със своите връстници“, показват данни от докладите по проекта.
Над половината от децата от уязвимите общности страдат от недохранване в първите години от живота си. „Няма лекарство, обучителна програма или социална услуга, които да компенсират мозъчни промени, причинени от недостиг на хранителни вещества в периода на формиране на мозъка“, категорични са от „Добро хранене за добро бъдеще“. Обичайно храненето обаче остава извън полезрението на родителите като най-важният фактор за когнитивното развитие на децата им. Затова от проекта „Добро хранене за добро бъдеще“ призовават родителите да обръщат по-голямо внимание на храненето на децата от тяхното раждане до навършването им на 3 години, тъй като тогава се залага и основата на бъдещето развитие на малчуганите.
Автор: Илияна Иванова, комуникационен експерт по проект "Добро хранене за добро бъдеще"
