В съвременния градски пейзаж на София се крият останките от един от най-интересните, но слабо познати археологически обекти в България – Римският амфитеатър на древна Сердика. В интервю за bTV Radio, доц. д-р Христо Попов от Националния археологически институт с музей при БАН припомни, че това е единственият познат досега амфитеатър в днешна България и един от най-северните в Римската империя. Той датира от края на III или началото на IV век – времето на император Константин Велики.
„Амфитеатърът е уникален обект – със значителни мащаби, използван за гладиаторски битки и обществени събития. За съжаление, в момента само част от него е достъпна за обществеността“, посочи доц. Попов. Днес неговата северна част е експонирана под хотел в центъра на столицата – в близост до ул. „Екзарх Йосиф“. Част от съоръжението е видима през стъклени подове и коридори в сутерена на сградата, но липсва цялостна концепция за интегрирането му в културната карта на София.
„София разполага с културно наследство от световна величина. Римски амфитеатър в сърцето на европейска столица – това е нещо, с което можем и трябва да се гордеем. Но към момента обектът остава неразказан, скрит от очите на повечето граждани и туристи“, добавя археологът.
Призивът му е ясен – амфитеатърът заслужава цялостно експониране, както и включване в туристически маршрути, наред с Ротондата „Свети Георги“, комплекса „Сердика“ и други римски останки. „Това не е само археология, това е памет, идентичност, културен капитал. Нужно е общините, инвеститорите и държавата да си подадат ръка, за да го направим достъпен и разбираем за всички“, заключава доц. Попов.
