49 853 случая на инсулт са регистрирани през 2023г. на територията на България (773 случая на 100 000 жители), като 4813 от тях са с летален изход в т.ч 15 под 35-годишна възраст. През последните 5 години общият брой е 250 283, като 25 962 от тях са смъртни случаи. Живеещите след инсулт са 224 321 души, като 22 500 с тежка инвалидизация, 60 000 - с афазѝя. Данните бяха изнесени по време на блиц прескоференцията „Инсултът-поглед в черната кутия“, организирана от Асоциацията за инсулт и афазѝя, в партньорство с Българското дружество по инсулт.
В България на всеки десет минути един човек получава инсулт, заяви доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Св.Анна“. По думите му, това е най-масовата причина за смърт в света, а всяка година в Европа 800 хиляди души получават инсулт. Според Калпачки, големият проблем се крие в изписаните живи пациенти, тъй като в рамките на една година поне още половината от преживелите инсулт умират.
Инсултът е лечим, подчерта доц. Калпачки и припомни, че НЗОК покрива изцяло терапията. Тя се извършва в около 50 звена в България, като в повече от половината от тях правят по-малко от 10 тромболизи на година. Ако този метод не бъде приложен, около 65% от прекаралите инсулт остават инвалиди. 26 от тромболизите в България през 2023г. са извършени в УМБАЛ „Св.Анна“ в София.
Чрез нова технология на базата на изкуствен интелект Viz.ai се откриват заболявания като оклузии на големи съдове и интрацеребрални кръвоизливи, усъвършенствани изображения за автоматизиране на СТ перфузия. Платформата позволява предоставянето на мобилни изображения и съобщения съвместими със Закона за защита на здравната информация, за да помогне за синхронизиране на работния процес между множество специалности за заболявания като инсулт. Тази система се прилага от края на 2022г. и в Перник, обяви д-р Даниела Стойчева- началник на неврологичното отделение на МБАЛ "Рахила Ангелова" в града. Посредством тази платформа за телездраве могат да се наблюдават и обменят опит с други лечебни заведения, като в случая се осъществява контакт със столичната болница "Св.Анна".
Приблизително 30 % от хоспитализираните пациенти с инсулт имат нарушение на езика вследствие на поражения за главния мозък /афазия/. Това съобщи Цветанка Генова-Стоянова- невропсихолог от Националната кардиологична болница. Тя посочи, че консултациите с речеви терапевти не се поема от Здравната каса, като има множество специализирани болници за рехабилитация, които са кадрово обезпечени с логопед, или частно практикуващи специалисти или центрове за речева рехабилитация.
Национален план за борба с инсулта в България все още липсва. През ноември 2023 г. невролози посочиха, че проектът на плана показва какво трябва да се предприеме до 2030 г. в България за постигане на по-добра първична профилактика на инсулта, по-добра диагностика, центровете, до които пациентът да стигне бързо и да получи адекватно лечение, припомня БТА.
В навечерието на Европейски и национални парламентарни избори, Асоциацията за инсулт и афазѝя отбелязва Европейския ден на осведоменост за инсулта с призив към политиците:
"Призоваваме всеки кандидат за предстоящите национални и европейски избори, както и всеки българин за отговорно и ангажирано отношение към инсулта! Този призив не е самоцел, а израз на пациентският глас в България, страната с ужасяващи показатели, надминаващи в пъти средните за Европа. Страната, в която липсват цялостно координирани, достъпни и качествени грижи за преживелите инсулт. България, в която няма отговор на въпроса защо повече от половин век се нареждаме на най-високото стъпало по брой случаи и смъртност от инсулт сред европейските страни", заявиха от асоциацията.
Независимо, че още през 2021 г. България се ангажира да приложи Европейския план за инсулт, до момента липсва национален стратегически документ, който да структурира целенасочени, ясни, прозрачни, измерими и съществени действия за справяне с проблема инсулт в страната. "Считаме, че е безотговорно и недопустимо да се бездейства още една година, с което да причиним на нови 50 000 българи страдание, което е било предотвратимо и лечимо!", казват от асоциацията.
Затова като пряко действие за структуриране на национални мерки за борба с инсулта, които да бъдат надградени чрез създаване на национален план, предлагат 20 конкретни политики:
1. Първична превенция и контрол на рисковите фактори, чрез национален скрининг на застрашените групи;
2. Прилагане на програми за ограничаване въздействието и разпространението на рисковите фактори, като тютюнопушене, затлъстяване, повишено кръвно налягане и др.;
3. Национална програма за повишаване здравната грамотност на населението, включително въвеждането на информация за успешно организиране на здравословен начин на живот сред подрастващите.
4. Промяна на стандартите за допустимо количество сол в продуктите и намаляването на количеството сол особено в хляба и тестените изделия;
5. Ограничаване разпространението на енергийни напитки, напитки с добавени вещества и др., както и предлагането на храни с повишено въглехидратно съдържание на територията на училищата. Забрана употребата на подобни вещества на територията на учебните заведения;
6. Осигуряване на равен и навременен достъп до съвременно и качествено лечение на острата фаза на инсулт.
7. Въвеждане на национален стандарт за доставяне на пациент с инсулт до неврологично звено за лечение в острата фаза, съответстващ на терапевтичния прозорец за съвременно лечение;
8. Определяне на механизъм за опазване на правата на личността в острата фаза на инсулта, в т.ч. при лицата със силно изразена афазѝя;
9. Въвеждане на ясен протокол в неврологичните звена за пълноценно и навременно информиране на пациента и близките за състоянието, прогнозата и последващите действия след изписването му;
10. Регламентиране на достъп до социална подкрепа за семействата на претърпял инсулт, с оглед адаптиране на дома за осигуряване на качествен живот;
11. Регламентиране на достъп до помощни средства и специализиран транспорт до дома за случаите, които се изписват в тежко инвалидизирано състояние;
12. Ефективно проследяване на преживелите инсулт за превенция на последващ инцидент, в т.ч. подобряване контрола над приеманите медикаменти;
13. Осигуряване на достъп до адекватни на състоянието индивидуализирани рехабилитационни и терапевтични грижи;
14. Осигуряване на речева рехабилитация с логопед-афазѝолог за всяко диагностицирано лице най-малко два пъти годишно, като част от рехабилитационната програма на специализираните центрове за рехабилитация;
15. Осигуряване на достъп до дентална грижа за лежащо болни и трудноподвижни в дома;
16. Осигуряване на ясна и достъпна процедура за упълномощаване в интерес на преживелите инсулт.
17. Изготвяне на ежегоден анализ на ключови фактори за инсулта на общинско, областно и национално ниво;
18. Статистическо отчитане на ключови показатели за инсулта в страната;
19. Гарантиране право на достоен живот след инсулт;
20. Провеждане на национални изследвания за изясняване причините за инсулта в страната.
От Министерството на здравеопазването поясниха следното:
"Мерки за всяка една от поставените цели и в изпълнение на поетите ангажименти, са заложени в Националната здравна стратегия 2030. Стратегическият документ поставя акцент върху политиките за подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести. Предвидени са и дейности по промоция на здраве, насърчаване на здравословното хранене и физическата активност, намаляване на рисковите фактори. Ключова мярка е и въвеждането на здравно образование на децата и учениците.
Друг основен фокус е осигуряването на достъп до съвременна диагностика и лечение в специализирани структури за лечение на инсулт и до персонализирана рехабилитация и вторична профилактика. За целта МЗ работи върху създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение („stroke“ центрове) на територията на страната, които да осигурят интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, както и следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение. Създаването на тази мрежа ще бъде подкрепено чрез механизмите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Успехът в борбата с инсулта изисква съвместни действия на институциите, научните организации, медицинските специалисти, неправителствени и други организации. Затова Министерството на здравеопазването ще продължи да реализира и да подкрепя инициативи на Българското дружество по неврология и други научни дружества за повишаване информираността на населението относно превенцията и профилактиката на инсулта, симптомите и необходимостта от бърза реакция, като същевременно ще работи за създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение и съвременни рехабилитационни грижи за пациентите".
