"Европейската комисия оценява икономическите спестявания от превантивни грижи на около 150 млрд. евро годишно. Късната диагностика и напредналите стадии на заболяванията струват на системите за здравеопазване в ЕС приблизително 50 млрд. евро годишно, като се подчертава финансовата тежест от неинвестирането в превантивни мерки. Инвестициите в превантивни мерки могат да предотвратят приблизително 1 милион години живот с увреждания (DALY) годишно". Това заяви Аркади Шарков -макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), с опит в здравните политики, насочени както към публичния, така и към частния сектор.
"В България превантивните грижи могат да предотвратят приблизително 50 000 DALY годишно.Икономическите спестявания от превантивните мерки в България се оценяват на около 2 милиарда евро годишно. Разходите от късно диагностициране в България са около 1,5 милиарда евро годишно", разкри още магистърът по публични политики със специализация по международна търговия и право от Университета в Маастрихт и Университета на ООН. В момента Аркади Шарков е докторант в СУ "Св. Климент Охридски" и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. Член е на консултативния съвет към Българския лекарски съюз и на обществения съвет на "Индекс на болниците". По думите на Шарков, "всеки „умно“ инвестиран 1 допълнителен долар в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 долара чрез по-голяма и по-здрава работна сила, по-малката нужда за грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хора, които днес се отнасят към пенсионната възраст. Според макроикономиста, такава инвестиция може да донесе 37% спад в общото ниво на заболеваемост в България, което се транслира в допълнителни 9% БВП през 2040 г. или 7,2 млрд. американски долара за двадесетгодишен период.
Сред останалите лектори бяха Милена Георгиева, която е професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Институт по молекулярна биология, БАН. Тя е един от основателите на иновативния стартъп EPIX.AI, който разработва иновативен подход за забавяне на стареенето. "Застаряването на населението поражда предизвикателства пред пенсионните системи и здравеопазването. Към 2050 г. делът на хората на възраст над 65 години ще бъде около 30% в сравнение с около 20% днес", алармира проф. Георгиева. Тя припомни, че през 2020 г. Световната Здравна Организация класифицира старостта като болест. "Човечеството трябва да се справи с това заболяване и за това НЕ са нужни хапчета", убедена е Георгиева. Тя смята, че стареенето зависи от начина на живот и навременната профилактика и превенция на заболяванията. Перспективите в превенцията на здравето включват мултидисциплинарен подход и развитие на технологиите, по-добро разбиране на факторите, влияещи върху развитието на болестите, и разработването на персонализирани нови диагностични и терапевтични стратегии. Милена Георгиева е и главен научен директор на EPIX.AI. Научните ѝ интереси са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика, и съвременна биомедицина. Тя е автор на над 100 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти към национални, и международни агенции. Тя е научен консултант към международната Enago academy, която цели да подпомага учените от цял свят със съвети за академично развитие. Милена Георгиева има специализации по генетика и епигенетика в Института Кюри и в Университета в Страсбург, Франция. Специализирала е биология на стареенето в Международния научен център по био-инженерството в Триест, Италия. Милена Георгиева рецензира научни публикации за престижни научни списания и е гост-редактор на специализирани научни издания към списания. Член е на Съюза на Учените в България, на Европейската Федерация на Биохимичните дружества и на Международния съюз по Клинична Епигенетика.
Според медицинският консултант и бизнес дивелъпър с дългогодишна практика, а понастоящем управляващ директор на медицинския център- домакин на проявата Томас Новотни, персонализираните превантивни програми са революционизиране на здравето и профилактика на заболяванията. Значителна стъпка е реализирана напред в здравеопазването, като индивидуалните профилактични програми са съобразени с уникалните нужди на всеки индивид. "Съсредоточете се върху превенцията, а не върху лечението", призова Новотни.
Изказването му бе част от специалното събитие „Чрез персонализирани програми към дълголетие и здравословно остаряване“, организирано от Preventica и ADVANTAGE AUSTRIA / Австрийско посолство - Търговски отдел. Целта бе да бъдат обсъдени важността на превенцията, значението на персонализираните програми за здравословен начин на живот и тяхното въздействие върху дълголетието и здравословното остаряване. Австрийската здравна система е една от най-добрите в света благодарение на отличните медицински грижи, припомнят от ADVANTAGE AUSTRIA. Активно се инвестира в медицинския прогрес на здравните заведения като се оборудват с най-съвременни технологии. Най-важният принцип на австрийската политика в областта на здравеопазването е осигуряването на равен, ориентиран към целевите групи и безпрепятствен достъп до висококачествени здравни грижи за всички жители - независимо от възраст, пол, произход, социален статус и доход. Целта на здравната система е да предоставя медицински грижи и да стимулира към превенция за запазване на здравето.
