Инсп. Пенка Стоянова: Насилието започва с викове, но не трябва да приключва с тишина

Коранавирусът затвори всички ни за дълго време в домовете ни. За много хора обаче домът се превърна в място, където владетел е страхът и болката и където с тях се отнасят жестоко. Неправителствени фондации алармират за ръст  в случаите на домашно насилие у нас в периода на пандемията от COVID-19. Според тях коронакризата е увеличила обажданията с призив за помощ с 12 %, а получените писма са утроили броя си. В тази връзка Министерството на правосъдието преди дни обяви за обществено обсъждане редица изменения в Закона за защита от домашното насилие. С темата се зае и омбудсманът Диана Ковачева. Според неправителствени организации през последната година у нас са убити 15 жени – 9 от тях в месеците на пълен локдаун. Зачестяват и сигналите за домашно насилие и над мъже, деца и възрастни хора.

Чуйте разговора с инспектор Пенка Стоянова от Главна дирекция "Национална полиция"

Зачестиха ли на домашно насилие по време на пандемията?

Да, за съжаление още през месец март 2020 г. се наблюдаваше повишение сред сигналите за домашно насилие, постъпващи на телефон 112. Това е една тенденция която се наблюдава в световен мащаб. Оставането на хората в домовете им за по-дълъг период от време доведе до нарастване на сигналите за домашно насилие.

Брой постъпили сигнали за домашно насилие на ЕЕН 112 за времето от 00.00 часа на 01.03.2018 г. до 00.00 часа на 01.03.2020 г. (включително).

Общ брой постъпили сигнали за домашно насилие на ЕЕН 112 за времето от 01.03.2020 г. до 13.03.2020 г. (включително) - 819 сигнала

Общ брой постъпили сигнали за домашно насилие на ЕЕН 112 за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. - 4 875 сигнала

Какви са стъпките, които трябва да предприеме жертвата, за да получи помощ и съдействие от институциите?

Да потърси незабавна помощ, да не отлага за по-късно или при следваща проява на насилие.

При конфликт съпроводен с физическо насилие, който се развива в момента, можете да сигнализирате на тел: 112 и да потърсите съдействие от полицията.

При физически и/или психически тормоз, Вие имате право да се обърнете директно към съда с молба за издаване на ограничителна заповед. Молбата е свободен текст, като в нея точно описвате формата на насилие на която сте подложени. Към всяка молба се прикрепя декларация, чрез която гарантирате, достоверността на посочените от вас факти и твърдения. Ако имате медицинско свидетелство или друг документ доказващ, че спрямо Вас е било упражнено насилие е добре да приложите копие от него.

Какъв е броят на издадените ограничителни заповеди заради домашен тормоз през 2020 година?

През 2020 година от съдилищата в страната са били издадени общо 3054 заповеди.

В сравнение с 3240 заповеди през 2019 г., техният брой е по-нисък с 186 броя.

Броят на заповедите за защита не е равен на броя на пострадалите лица. Доста често в практиката има случаи, в които с една заповед се защитават правата на две, три или повече лица, например има издадена заповед за защита на пострадало лице - жена и шестте й деца (тоест с една заповед се защитават правата на седем пострадали).

Трябва ли да има промени в законодателството и какви, за да се намалят тези случаи?

Да, те са наложителни, като считам, че изготвеният от междуведомствена работна група към Министерство на правосъдието проект на Закон за изменение и допълнение на ЗЗДН е доста добър и следва да бъде приет в най-кратки срокове.

Как би помогнало създаването на Автоматизирана информационна система за пострадалите от домашно насилие?

В България липса единна автоматизирана информационна система, която да събира и обработва данни за ДН, като тази функционалност е част от Единната информационна система за противодействие на престъпността, която е в процес на разработване. Различните институции ползват собствени системи. Така например, в МВР се събират статистически данни за извършени престъпления, като убийства, изнасилвания, блудства, телесни повреди и други форми на насилие, които могат да бъдат основани на пола.

Липсата на АИС води до злоупотреби с информацията относно броя на жертвите на домашно насилие, като от страна на НПО сектора се твърди, че всяка трета жена в страната е била жертва на домашно насилие[1]. От друга страна всяко убийство през изминалите две години извършено от съпруг или бивш приятел на жертвата се обявява от СМО и НПО като поредната жертва на домашно насилие.

Данните от проведеното през 2019 г. национално представително изследване „Насилието в България“ показват, че 17.5% от българските граждани са били подложени на някаква форма на насилие през последната година, а 42% са преживели ситуация на насилие някога в живота си. Три четвърти от всички случаи на насилие са случаи на домашно насилие, а за 56.6% от респондентите най-тежката ситуация на насилие, което някога са преживели, също е била в дома им. Всеки втори български гражданин определя проблема с домашното насилие като много съществен - 54% оценяват сериозността му между 8 и 10 по десетобална скала.

През месец ноември 2019 г. ГДНП подписа договор за изпълнение на предефиниран проект (рег. № 812108-71/05.11.2019 г.) на тема: „Подобряване ефикасността на полицейската дейност в областта на домашно насилие и насилие основано на полов признак“ по Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2019-2021 г., програма „Вътрешни работи и сигурност“ на стойност 620 000 Евро. Една от основните дейности по проекта е създаване на автоматизирана информационна система (АИС) за противодействие и превенция на престъпления, основани на полов признак и домашно насилие.

Как можем да разпознаем човек, пострадал от домашно насилие?

Всеки, включително и Вие можете да станете жертва на домашно насилие. Както казвам, никой не се ражда насилник или убиец, обстоятелствата, семейната среда, безпаричието, употребата на алкохол или упойващи вещества и редица други фактори отключват най-често агресия и насилие в семейна среда. За съжаление тези актове не се еднократни, те продължават във времето, като интервала на проявление се скъсява и актовете не само зачестяват, но стават все по-сериозни.
Насилието започва с викове, но не трябва да приключва с тишина.

Най-лесно се разпознават физическите белези, защото те са видими. На следващо място трябва да обръщаме внимание на поведението и държанието на определено лице, например резки смени в настроението, избухване в сълзи, депресивни състояния, неугледен външен вид, занемарено облекло.

Какво е емоционално насилие? - вербални обиди, заплахи, тормоз и постоянна критика, също както и по-фини техники като сплашване, засрамване, манипулация. Емоционалното насилие се използва, за да се контролира и доминира другият и често се случва, защото насилникът има рани от своето детство, с които не се справил – вероятно в резултат на насилие спрямо самия него.

Сред мъжете и жените емоционални насилници често се срещат изразени личностни разстройства в това число гранично личностно разстройство, нарцистично и антисоциално личностно разстройство. Макар емоционалното насилие невинаги да води до физическо насилие, то физическото насилие почти винаги е придружено с емоционално насилие.

При децата - неоправдана проява на агресия сред връстниците, промени в успеха, бягство от училище.

[1] По данни на фондация „Български фонд за жените“ във връзка с проведено проучване през 2010 г.