Биляна Гавазова е автор и водещ на „Чети етикета“ в „Тази сутрин“, както и водещ на новинарски емисии по bTV. Рубриката й тръгва през юни 2016 г. в рамките на сутрешния блок и традиционно предизвиква широк обществен дебат, както и незабавната реакция на институциите към посочения потребителски проблем.

Често е наричана от колегите си „телевизионният омбудсман“. Носител е на множество награди, сред които „Журналист на годината“ (2017) на Синдиката на българските учители, награда за журналистически принос на Съюза по хранителна промишленост за 2017 година, както и приза „Икономика на светло“ на Асоциацията на индустриалния капитал в България през 2018.

Потребителските теми са сред тези с най-голям отзвук от зрителите. Как ги подбирате за рубриката си „Чети етикета“?

– Подбираме ги заедно с нашите зрители. Много разчитаме на техните сигнали. В днешно време хората са изключително активни, внимателни и много бързо успяват да ни посочат проблема. Разбира се, „гоним” и актуалните теми от деня, които няма как да пропуснем, защото хората ни се доверяват всеки ден и очакват от нас да им дадем най-точната информация. „Чети етикета” се превърна в пример за това! Именно по този начин сме направили едни от най-интересните теми в рубриката.

Кой етикет ви ядоса толкова много навремето, че решихте да направите тази рубрика?

– Тази рубрика се роди с любов, а не от яд../смее се/. Всъщност, обожавам работата си, а потребителските теми са ми запазена марка от години. Следя ги внимателно и винаги съм се чувствала в „свои води”. Убедена съм, че хората се вълнуват от тях и затова не се поколебах да скоча в това предизвикателство. Иначе, повярвайте ми, много етикети могат да ви ядосат, прощавайте..направо да ви откажат да купувате. Сред най-гледаните теми в предаването са за съдържанието на кренвиршите, има ли хормони и антибиотици в пилешкото, можем ли да научим чужд език за две седмици. Понякога разбиваме митове, а понякога хващаме явни измами.

Активни потребители ли са българите? От какво най-много се оплакват, според сигналите, които получавате?

– Активни и все по-информирани са българските потребители. „Оплакват се” може би не е най-точната дума. Възмущават се и задават съвсем логични въпроси. Много чувствителни са към темите, които имат пряко отношение към децата им – каква храна получават в училище, колко тежат раниците им, има ли нужда от камери в детските градини. Признавам, че буквално бяхме взривени от сигнали и коментари по тема за задължителните ваксини при децата. Отне ми дни, за да селектирам и прочета всички коментари във фейсбук страницата на „Тази сутрин“. Много им благодаря за активността и за това, че винаги се включват в нашите анкети и допитвания.

Друга тема, която спокойно мога да кажа, че ги вбесява е свързана с пътищата. Дупките, кратерите на пътното платно, които буквално убиват. След подобна тема в рубриката „Чети етикета” имаше извънредно заседание на правителството, на което бяха разпоредени спешни мерки. Това са неща, които ми дават кураж да продължавам напред, защото виждам шанс за промяна. Гласът на хората се чува, а нашите репортажи са част от тази промяна.

Какви са особеностите при отразяването на потребителски теми? Случвало ли се е да се опитват да ви подведат с история или сигнал?

– Съвсем честно казано – не. Поне засега. Особеностите са в това, че много се чете. Това са изключително трудоемки теми, които изискват събирането и проверяването на много информация. Правим лабораторни анализи, които отнемат време, струват скъпо, но пък са най-надеждния метод да проверим нещо. Стараем се във всяка една тема да включим потребителите и да им дадем всички гледни точки. Само така зрителят може да бъде убеден, че чува истината.

Кой репортаж в тази тематика ви е отнел най-много време и усилия?

– Много труден въпрос (усмихва се). Забравят се тези неща – умората, снимките, нощните монтажи. Помня ефекта от тях. Но може би една от най-сложните теми, които съм правила в рубриката „Чети етикета” беше свързана с качеството на водата, която пием – какво тече от чешмите ни и можем ли да сме спокойни, че е безопасно. Като при всяка друга тема, отговорността беше много голяма, но тук се оказа голямо предизвикателство да посочим рисковете и проблемите и да не създадем излишна паника.

Има ли вече гражданско съзнание за преодоляване на проблема със сивата икономика, според вас? Струва ли ви се, че хората са готови да проявят лична отговорност към този проблем?

– Въпрос на манталитет, но най-вече е въпрос на държавна политика. Когато създаваш условия за бизнес на светло правиш точно това – рушиш порочния модел и даваш възможност на смелите да правят честен бизнес у нас. Сивата икономика е много широкообхватно понятие, но то се крие в много детайли, които пречат на всички онези, които искат да останат в България и да градят бъдещето си тук. Личната отговорност е нещо много важно и затова трябва се търси винаги, когато някой нарушава правилата.

Какво все още липсва на етикетите, които четем? Кои празни полета успяхте да допълните с вашето предаване?

– Има редица европейски регламенти, които променят етикетите и правят информацията все по-ясна и достъпна. Слава Богу!

Много е важно обаче да разбираме това, което четем и именно с това помагаме ние. Когато видиш 5 Е-та в един продукт, да не изпадаш в паника, защото в масовия случай това са допустими добавки, които могат да бъдат оцветители, консерванти и др. Понякога те се изписват с техните наименования, но това не означава, че ги няма. Просто са добре прикрити, но пак казвам, не ги възприемайте непременно, като опасни. Друг е въпросът доколко са полезни за здравето ни и какво отношение имат към менюто ни.