Зелени решения от и за общността – малкото испанско градче Пурчена в Андалусия бе домакин на семинар по европейската програма за мобилност „Еразъм+“. Срещаме се по трима представители на 11 европейски страни – от и извън Европейския съюз, както и доброволци от още 2 държави. С испанските домакини ставаме общо 14 националности. Докато разговаряме за проблемите на околната среда, чието решаване е наша кауза, докато споделяме добри практики и резултатите от своите действия за устойчиво развитие на общностите, самите ние създаваме общност – помежду си и с местните жители. Седмица по-късно ни е трудно да се разделим – когато сме казали и преживели толкова много, свързано с бъдещето на планетата, на нашите родни земи, на обща Европа.

Радиостанциите от bTV Radio Group имаме богат опит в насърчаването на природосъобразните действия в общността – те са обект на интервюта и материали, които водещите разработваме, и са част от нашата обществена дейност. Темата за природата и връзката ни с нея присъства постоянно в програмите на радиостанциите от bTV Radio Group – N-JOY, Z-Rock, bTV Radio, Jazz FM, Classic FM и Melody. Разглеждаме я в новините и предаванията чрез информация, репортажи и интервюта, като я представяме с акцент човека като част от природата, а не неин господар. Проследяваме процесите на създаването на общност чрез зелено мислене – инициирането и подкрепата на каузи, сплотяващи общността около устойчиви решения за добро бъдеще. През последните няколко години реализирахме редица социални инициативи, включително в партньорство с Министерството на околната среда и водите по европейската Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“

В „Зелената песен на България“ част от радиостанциите от bTV Radio Group продуцирахме седем песни за природосъобразен начин на живот, в „Зелена идея“ потърсихме заедно със слушателите добрите решения на екологичните проблеми, дадохме пример, превръщайки училищни дворове в плодни градини в „Зелена идея в училище“, с информационната кампания „Зелена България“ дадохме добри идеи за природосъобразен начин на живот. По тези проекти си сътрудничихме с Министерството на околната среда и водите по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ И още – с „Веселата градинка на радио N-JOY“ всяка година подаряваме на най-малките софиянци празник с музика и забавления сред природата в Южния парк, в „Да изчистим България за един ден“ даваме своя принос за по-чиста среда. С всичко това запознах представителите на другите 13 държави, които също споделиха своя опит за насърчителни кампании за намаляването на отпадъците, рециклирането на опаковки, общуването с природата, екологичния транспорт. Ето например италианските участници в семинара – Федерико, Клаудия и Матия.

Федерико: „Чувствам, и всички чувстваме това – че сме част от нещо по-голямо – част от природата. През изминалите 50-ина години губим това усещане за връзка, както и усещането за нашата уникалност. Всички ние сме толкова уникални! И всички сме същевременно едно – хора, и имаме една мисия. Отнасяме се към Майката Природа по ужасен начин, а всички ние сме част от нея. Така че започваме да разбираме, че трябва да поправим всичко лошо, което сме сторили на нашата Майка Земя, да се свържем отново с нея, да се помирим с нея, да заживеем всички ние – уникални, в една общност. Тази група от хора и този проект сега ми помагат да се развия, карат ме да чувствам, че правя правилното, дават ми енергия, дават ми сила да продължа да осъществявам идеите си за промяна на света. Трябва да започнем от себе си, да преминем към нашата общност и след това общностите, които изграждаме, да се сливат във все по-големи и по-големи. Мисля, че точно това се случва сега.“

Клаудия: „Този начин на мислене не е много популярен в Италия – ние сме по-скоро страна на индивидуалисти. Същевременно самите ние започнахме да създаваме много инициативи – като например, непотребните ни дрехи и вещи от дома ги предоставяме на хора в нужда. Също в полза на общността е рециклирането. В града, в който живея, преработваме почти 90 % от отпадъците – и те се извозват всеки ден направо от вратата на дома ти.“

Матия: „Дойдох тук, защото исках да науча нещо по тази тема. Смятам, че тя е най-важната! Например, когато днес бяхме на върха на планината, почувствах щастие – пълно щастие! Единственото,         което исках, е всеки човек на този свят да изпита това чувство. Така че след себе си трябва да оставим свят, който не е унищожен от нашите действия. Уча икономика и по време на следването си в университета осъзнах, че икономиката движи света – ако нямаш стимул да направиш нещо, е по-малко вероятно да го направиш. Тук съм, за да чуя нови идеи, да науча нови неща. Ето например – ако се наложат по-големи данъци върху въглеродните емисии и изкопаемите горива, а същевременно – се дадат облекчения за използването на зелена енергия, ще настъпи промяната! Дойдох тук, за да науча тези неща.“

Федерико, Клаудия и Матия са част от общност от близо 40 души, които сме се събрали в градчето Пурчена, за да говорим за нашето бъдеще. Възможността за тази среща предоставя програмата за мобилност на млади хора в Европа „Еразъм+“. Чрез своите различни компоненти тя подпомага провеждането на обучения, придобиването на опит, създаването на общност, развитието. Шефкет е доброволец към организиращата семинара организация „Лагарто негро“. Той е от Турция и чрез тези механизми на подпомагане вече придобива опит и знания в Европейския съюз:

Шефкет: „Този проект предоставя възможност на хората да развият личните си умения, езиковите си познания. И също така предлага платформа за междукултурен обмен. Основната цел на проекта е решаването на екологичните проблеми – какво е положението в Испания и в държавите на участниците. Това е много важно за нас, защото ние знаем какво се случва в родината на всеки един от нас, но е много полезно чужденци – хора от България, от Румъния –да добавят своята перспектива към решаването на тези проблеми. Стремежът ни е всеки един да осъзнае какво причиняваме на природата и как можем да се справим с проблемите, които сами създаваме. Част от проекта е и осъществяването на междукултурен диалог – проведохме вечер на различните култури – и тогава, и през цялото време участниците от всяка страна споделяме типичните за народа ни храни, напитки, танци, характерни национални черти и езикови особености. Така създаваме истинска общност. Проектът подкрепя тези цели с реализацията си по програмата „Еразъм+“ на Европейската комисия.“

Още по темата за мобилността в Европа ще ви разкажа в продължението на репортажа утре. А сега към зелените идеи, които споделихме. Един от другите участници от България представи реализираните от родителското настоятелство на шуменско училище проекти за зелена класна стая от екологични материали в училищния двор и за изграждането на училищен велопаркинг. Третият български участник покани доброволци в екообщността за земеделие и изкуства, която предстои да създаде в село Горно Александрово, Хасковско. По-нататък в програмата ни ще разкажем специално за тези зелени идеи. Намаляване и оползотворяване на отпадъците, грижи за зелените зони на градовете, зелена икономика, инициативи за почистване на обществени пространства, екологичен транспорт – идеите, които участниците в семинара „Зелени решения от и за общността“ споделихме, ще бъдат обединени в база данни, която ще е на разположение на властите и неправителствените организации в европейските страни. Презентацията за нашите зелени инициативи и каузи е част от тази база. За опита на Испания в създаването на общност около зелените действия и устойчивото развитие разказаха няколко от испанските лектори в семинара. Рамон Сото е ръководител на Андалусийския младежки институт в Алмерия.

Рамон Сото: „Тук младите хора участват във вземането на решения чрез сдружения, свързани с екологични организации и различни асоциации, които работят с администрацията. Младежите разкриват нуждите, които имат техните селища и природата, като заедно решават по какъв начин трябва да бъде подобрена или съхранена околната среда.“

Пример за такава зелена кауза дава Маноло Сола – експерт по „Еразъм+“ и координатор на Младежкия информационен център в Пурчена.

Маноло Сола: „Ще ви дам един пример от Алмерия – столицата на провинцията Андалусия: младежки организации, свързани с опазването на околната среда, очертаха карта на подходящите веломаршрути в Алмерия. В града няма велоалеи – и те се обърнаха към градския съвет с молбата да бъдат изградени такива. Общинските съветници казаха: „Добре, начертайте картата и ще реализираме мрежата.“

Историята продължаваме да разказваме заедно с Мария Анхелес Симон от Андалусийския младежки институт.

Мария Анхелес Симон: „В резултат на младежката инициатива Областната комисия по въпросите на строителството и поддържането на инфраструктурата създаде проект за велоалеи на територията на цялата област.“

Маноло Сола: „И така тази асоциация на зелените младежки организации каза на местното правителство – изградете велоалеи в цялата област, не само в столицата. Това са примери за участието на младите хора в решаването на екологични проблеми.“

Мария Анхелес Симон: „Няколко младежки организации очертаха маршрутите, които трябва да се следват и да бъдат съобразени.“

Маноло Сола: „Така че младежите сами определиха велоалеите и веломаршрутите в столицата Алмерия и в цялата провинция.“

Мария Анхелес Симон: „Впоследствие те положиха основите на комисии с местно участие, в които младежите сами направиха анкети, като попитаха местните хора как им се струва тази идея.“

Маноло Сола: „Тези групи посетиха различните градове, разговаряха с живеещите там, попитаха ги какво мислят за тези нови велоалеи. Това са примери за зелени решения, инициирани от младите хора.“

Младите хора се събират в действие за решаване на екологични проблеми и чрез трудови лагери, разказват още Рамон Сото от Андалусийския младежки институт в Алмерия и Маноло Сола – експерт по „Еразъм+“ и координатор на Младежкия информационен център в Пурчена.

Рамон Сото: „Може да се даде пример и с трудовите лагери, организирани от Андалусийския младежки институт.“

Маноло Сола: „Някои асоциации и градски съвети работят с млади хора по различни проекти, част от които са свързани с околната среда: възстановяване на коритата на реки, почистване на плажовете.“

Рамон Сото: „След като бъдат извършени тези дейности, се изготвя доклад на местно ниво. Тоест, първо младежите свършват работа и след това се опитват да постигнат отзвук и сред останалата част от обществото, а не само проектът да бъде младежки и просто много добър. Тук се очаква да има приемственост от страна на хората.“

Маноло Сола: „Не винаги, но все по-често в изминалите години, младежките дейности, свързани с опазването на природата, увличат след себе си и другите хора – всичките жители на провинция Андалусия.“

Пример за въвличането на цялата местна общност в екологични проекти, инициирани от младите хора, дава и Мария Анхелес Симон от Андалусийския младежки институт.

Мария Анхелес Симон: „Друг интересен проект в Андалусия е Еко училището. В него на ниво средно общообразователно училище децата на възраст между 14 и 16 години пишат с преподавателите си проекти, които са насочени към облагородяване на квартала, на населеното място или на цялата автономна област. Впоследствие всичко това, което правят учениците в клас, обикновено се отразява на подобряването на живота на местното население, особено що се отнася до обработването на отпадъците в градовете. Тук са включени разделянето на отпадъците, намаляване на потреблението, рециклирането. Всичко това идва от децата, които са чувствителни към заобикалящата ни среда. Тяхното възпитание и образование чрез държавните училища и обществените институции на Андалусия е с екологична насоченост. Това по-нататък се пренася и към обществото.“

Семинарът от програмата „Еразъм+“ за зелените решения от и за общността е част от този процес на превръщането на младежкия ентусиазъм в устойчиви решения за цялата общност, включително на градско ниво, както обяснява Маноло Сола – експерт по „Еразъм+“ и координатор на Младежкия информационен център в Пурчена.

Маноло Сола: „Също както си взаимодействат с местното и с централното правителство, младежки организации, които осъществяват зелени проекти, се свързват с местния градски съвет, който заявява желанието си да ги подкрепи. Пример за това е този международен проект. Организацията, която го провежда, се обърна към местната управа, разказа за целите на проекта, а градският съвет заяви, че ще окаже подкрепа – ще помогне в логистиката, ще участва с експерти. След това градският съвет ще се запознае със зелените решения, които сте обсъждали и генерирали по време на дискусиите. Така че ще се вслушаме внимателно в интересните ви предложения, които сме в състояние да осъществим, и ще ги приложим на практика.“

Ние също отнасяме в страните си част от испанския опит. Ето още един акцент от него – при посещение в Горската противопожарна служба в Серон се запознаваме с работата на огнеборците по предотвратяване на горски пожари. Високите температури и сухият климат правят района особено опасен. Област Андалусия разполага с големи технически ресурси за потушаване на пожари – стотици коли, хеликоптери и самолети, но основният акцент пада върху превенцията – през три години се прочистват горски просеки, които биха предотвратили разрастването на възникнали огнища, а на всеки шест чрез контролирани пожари се обособяват чисти от растителност ивици, които няма да позволят огънят да премине отвъд тях. И за да е ясен залогът за тези действия, във всички стаи на противопожарната служба стените са изпълнени с плакати на дивата природа, която огнеборците със своите ежедневни действия съхраняват.

В продължението на репортажа утре ще ви разкажа за мобилността в Европа, която Европейската комисия чрез много инструменти, включително програмата „Еразъм+“, насърчава.

Илюстрация към новината: гр. Пурчена. Снимка: авторът.

Автор на музикалния микс от „Зелената песен на България“: Антон Велев.