Д-р Александър Цеков е на 25 год. и един от над 200 доброволци, които се отзоваха на призива на Александровска болница да помагат в лечението на пациенти с коронивурсна инфекция. „Мотивира ме нуждата да помогна на хората, които имат нужда от лекарска помощ. В момента ужасно много са нужни доброволци като мен, които да оказват медицинска грижа и да застанат като хора до пациентите. Надявам се повече мои колеги да пристъпят напред с мисълта за доброто на хората в нужда.“ – каза д-р Цеков по bTV Radio.
Миналата година той завършва Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна и сега е кандидат-специализант в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Александровска“. Като доброволец-болногледач в инфекциозното отделение работата му е денонощна. „Тя е тежка, напрегната, постоянна. Включва пълна обработка на пациента. Първо той се екипира с костюм, маска, калцуни и ръкавици. След това подлежи на анамнеза. Особено голямо внимание се обръща на епидемиологичната епикриза – къде е бил, ходил ли е в чужбина, имал ли е контакти с чужденци. След това се пристъпва към изследвания – взимане на носогърлен секрет за изследване за грип типове А и Б, за аденовируси и за коронавирус. Прави се и кръвна картина. След това пациентът бива настаняван в стая, където в зависимост от състоянието и симптомите, му се дават медикаменти и се оставя да почива.“ И да оздравява!
„Медицината е до един момент, но след това трябва да покажеш човешко отношение към пациента.“ – убеден е д-р Александър Цеков. Голяма част от решението му да се запише като доброволец произтича от възпитанието му – да проявява доброта и загриженост към хората. Обучението му в Медицинския университет задълбочава интереса му към човешкото здраве и му дава знания. Сега е изключително благодарен на медиците, с които работи: „Колегите в Александровска болница са страхотни! По-възрастните са голяма опора за хората като мен. Те държат фронта срещу вируса.“
Мисията, която поема, утвърждава вярата му в неговите способности: „Разбирам, че съм много по-силен, отколкото си мисля. Да съм доброволец на предната линия срещу вируса калява моя характер. Не ме е страх да бъда там. Невъзможно е да не помагам на тези хора! Това ще ме изгради повече като личност. Със сигурност ще ми даде повече смелост.“ – казва д-р Александър Цеков.
Интервю на Светослав Николов:
