Д-р Керем Алтъпармак – активистът, който осъди Анкара за нарушаване на човешките права, даде специално интервю за предаването „Важното, казано на глас“ в ефира на bTV Radio. Той е преподавател по право в университета в Анкара, факултет „Политически науки“. В разговор с водещата Диана Хаджийска д-р Алтъпармак разказва подробности около делото, говори за позицията си към политиката на Ердоган, коментира последните събития в Турция, за които споделя „докато няма прозрачност, за всички в Турция ще има риск“.

- Д-р Керем Алтъпармак, къде Ви намирам в момента? Къде из Турция се движите?
- Пътувам от Анталия към Анкара, към столицата.


- Моля Ви, докторе, разкажете ми за Вашата работа. Вие се занимавате с човешки права, както и хуманитарно, конституционно и международно право. Известен сте в България с едно дело в съда в Страсбург, когато осъдихте Анкара заради нарушаване на човешките права в Турция. Моля, кажете ми повече за това дело.
- Турското правителство и власти са известни с това, че блокират достъпа на хората до уебсайтове в Турция. През 2008 година властите блокираха YouTube в Турция за около две и половина. По това време аз и мои колеги, също активисти за човешките права, внесохме възражение срещу това блокиране на достъпа на хората.
Нашето възражение беше отхвърлено от традиционните власти в Турция. Затова го внесохме в Европейският съд за човешките права с основание, че всеки има правото на достъп до YouTube, защото е част от изразяването ни. Твърдим, че YouTube е платформата, откъдето можем да достигнем до информация. Не е само за забавление, но има и политическо и академично съдържание. По този начин ни е отказан достъп до тази информация, а турското правителство на практика ограничава и правото ни на изразяване.
Европейския съд за правата на човека в Страсбург счете, че е било нарушено правото на изразяване и свободен достъп до информация в страната ни. Съдът отсъди единодушно в наша полза и счете че свободата включва и достъп до интернет.

- След това дело Вие сте добре познат като човек, който не харесва политиката на Ердоган. Това не е нещо, което криете и заставате зад него с лицето си. Защо?
- Няма лични причини. Аз съм защитник на човешките права и като такъв, аз нямам някакви лични проблеми с когото и да е. Когато обаче някой нарушава човешки права, аз съм длъжен да ги защитя.
Напоследък видяхме редица нарушения на свободите на изразяване на много хора и ние с моите колеги им помагаме в защитата на правата им. Както казахме и лично сме водили дела срещу блокирането на достъпа до интернет, защото вярваме, че така се нарушава нашата свобода на изразяване. Така, че аз нямам никакви лични проблеми с никого, но вярвам в човешките права и ги защитавам!

- Да поговорим за събитията в Турция напоследък, каква е Вашата позиция? Как разбирате ситуацията от преди 2 дни и какво виждате сега?
- Аз съм срещу жестокостта. И, като всеки правозащитен активист, съм срещу каквито и да било военни действия срещу демократично избрано правителство - дори и да не си съгласен с политиките му. Това, което виждам обаче е, че за много хора в Турция, включително и за мен, е доста трудно да разберем какво се случва сега. Така че на мен не ми е ясно какво се случва и това е първият проблем и предполагам, че това е усещането на повечето хора в Турция.
Вторият проблем е, че това изглежда като сблъсък между привърженици на Фетхуллах Гюлен, който сега се намира в Пенсилвания, САЩ и правителството на г-н Ердоган.
Те бяха много близки допреди 2 – 3 години и все още е много неясно за хората как станаха врагове един за друг.
От трета страна изглежда, че обкръжението на Гюлен има огромно присъствие в турското управление. Не само в армията, но и във висшата политика и бюрокрация на Турция.
Това, което виждаме в момента обаче, е враждата между тези две групи, изразяваща се в бомбардировки в центъра на столицата. Хиляди прокурори-дисиденти биват уволнявани и задържани и това не дава голяма надежда за близкото бъдеще. Имам опасения за всички в Турция. Докато няма прозрачност, за всички в Турция има риск.

- Какво е Вашето мнение относно настоящите арести? Над 6000 души от армията, от прокуратурата и от съда са арестувани.
- Вярвам, че справедливият процес е наистина важен. Ако тези хора наистина са участвали във преврата, то те трябва да бъдат наказани, но по законов ред. Това се изисква не само по турската конституция, но и от международните спогодби, по които Турция е страна.
6000 души обаче е голям брой, не знаем как са били избрани. Основният проблем обаче е, че имайки предвид, че около 3000 от тях са прокурори и съдии, които са задържани и заподозрени, че са част от хората на Гюлен – на тези хора да им бъде осигурен качествен и справедлив процес, според мен може да е проблем. Предполагам, че ще е проблем. Вие знаете, че дори има хора, настояващи смъртни наказания да се прилагат отново в Турция.


- Въвеждане на смъртно наказание искат не просто някои хора, а Ердоган. Не е ли така?
- Не точно, защото той не го казва директно. Когато бива запитан от свои поддръжници, той отговаря, че това ще се вземе предвид, понеже това иска обществото. Но все пак аз съм изцяло против смъртното наказание по каквато и да е причина. Но дори и да го върнат обратно, то не трябва да бъде прилагано за разчистване на сметки,  защото, ако тези хора са извършили престъпления, то те са сторени преди да бъде върнато смъртното наказание в турските закони.

- Как разбирате нещо, което Ердоган каза: “Тази ситуация ми е подарък от Аллах!”.
- Той казва, че има твърде много „гюлен-исти“ в армията, което е риск за демокрацията и общественият ред и затова казва, че това е награда, понеже е време да се прочисти армията и бюрокрацията от поддръжниците на Гюлен. Трудно е да се коментира, защото те знаят кои са хората на Гюлен, но ние не знаем. Много от тези хора са поставени на тези позиции по време на общото управление на Ердоган и Гюлен . Тоест те са назначили тези хора на тези позиции във висшата бюрокрация, а сега чуваме, че ще прочистят бюрокрацията от тях.
Ако има доверие в турската демокрация и обществен ред, защо не казваха това преди 10 години или дори преди 5 години, преди добрите отношения между Гюлен и правителството да са се развалят. Дотогава те бяха много близки и ако наистина са допуснали опасни хора на опасни позиции в бюрокрацията на Турция, тогава и те трябва да си заплатят за това.

- Как смятате, трябва ли САЩ да върнат Гюлен обратно в Турция?
- Този опит за преврат може да промени нещата. Доколкото виждам сега правителството на САЩ поставиха нови изисквания за връщането му в Турция и смятат, че има риск, ако го екстрадират. САЩ може да поискат от турското правителство доказателства и честен процес за Гюлен и други хора, с което да подпомогнат да се възстанови демокрацията.
Основната опасност отново е, че без прозрачност и ефикасност тези хора може да бъдат съдени и осъдени на тежки наказания. Това не е правилно, защото обществото и хората имат правото да знаят истината за това какво се случи и кой сгреши, но не само от страна на Гюлен, но и от тази на правителството, които прокараха пътя на „гюлен-истите“.

- Имате ли теза кой стои зад опита за преврат на армията? Някои хора твърдят, че Ердоган е знаел, но е оставил да се случи, защото е добре за нещо.
- Чух такова мнение, но не мога да коментирам, защото все пак съм само експерт по човешки права. Естествено, имам мнение, но нямам доказателства и не мога да го твърдя.
Чух мнението на доста хора. Едни казват, че не е знаел, други смятат, че трябва да е знаел, защото няма как да се скрие такава голяма операция. Трети твърдят, че това се случва с подкрепата на американското правителство, но не мога да коментирам това.

-Д-р Алтъпармак, имам един последен въпрос: какво мислите за реакцията на хората към армията? Как бият войниците на улицата и другите неща, които видяхме в интернет? Какво е мнението Ви като правозащитник?
- Аз мисля, че агресивната реакция на тези излезли на улицата хора, е неприемлива по всички стандарти за човешки права. Досега реакцията на правителството спрямо тези хора е доста слаба и властта трябва да изрази отрицателното си отношение към това. Трябва да настояват, че тези хора, които са нападнали невъоръжени хора, включително военни служители, трябва да бъдат наказани. Това е неприемливо и е важно да се реагира, понеже когато хората излязат навън, ако не бъдат спрени, те могат да наранят други хора. Има твърде много младежи по улицата - крещящи срещу военните, заплашващи ги и това е притеснително. Отговорността на правителството да предотврати нови такива събития е много важна.

- В заключение, смятате ли, че ще има демокрация в Турция, докато там управлява Ердоган?
- Да, би могло, но за демокрация се изисква плурализъм. Но това е проблемът, който се случва и в момента, независимо от изхода на този преврат. Малцинствата трябва да бъдат представлявани, свободното  изразяване трябва да е свещено. Ако Ердоган го направи, то тогава демокрацията може да се разрасне отвътре. Но, например, през последната година има започнати дела срещу хора, обиждали президента. Това ни показва, че няма толерантност. Без толерантност и плурализъм няма демокрация. В краткосрочен план според мен няма надежда да се зародят. Ще ми се, когато преминем тази криза, да разберем уроците от нея. Казвам това за всеки в Турция, но най-вече за правителството. Сега имаме шанс да се съберат противопоставени партии и да решат как да бъдат въведени плурализма и демокрацията по- силно. Алтернативата е да се окаже натиск върху всички.  Това е грижа на всички в Турция. Надявам се от тук да започне промяната за Турция.

- Благодаря ви! Чухте д-р Керем Алтъпармак, специално за „Важното, казано на глас“.
- Благодаря, беше удоволствие за мен.