На 7 май отбелязваме Денят на радиото и телевизията.
Началото на този празник е поставено на същия ден през 1895 г., когато руският физик Александър Попов представя своето ново откритие – първия радиоприемник в света. На тази дата за първи път той демонстрира своето изобретение – уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник. Необходимо е и да се подчертае, че той използва схема, която е използвал Оливър Лодж още предната година в Оксфорд. Според Попов, който не крие горния факт, той е усъвършенствал устройството на Лодж.
Споровете за това кой пръв открива радиото са много и за негови изобретатели са смятат още Хайнрих Херц, Едуард Бранли, Оливър Лодж, Никола Тесла и Гулиелмо Маркони.
До откриването на радиовълните се стига, благодарение на интереса на учените към електричеството. Още през 1830г. Ханс Кристиян Оерстед открива връзката между електричеството и магнетизма. При експеримент с компас, Оерстед забелязва отклонение на стрелката на компаса, заради наблизо разполпожен проводник, през който преминава ток. През 1831 г. Майкъл Фарадей открива явлението електромагнитна индукция или казано по друг начин - поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Близо 40 години по-късно неговият сънародник Джеймс Максуел окончателно свързва електричеството и магнетизма в стройната теория на електромагнетизма. Максуел предполага наличието на специални електромагнитни вълни, които се движат със скоростта на светлината. Видимата светлина е само част от целия спектър на тези вълни с ограничена и сравнително малка дължина на вълната. Електромагнитните вълни с по-голяма дължина от видимата светлина са наречени по-късно радиовълни. Те се използват като носещ сигнал в радиотехниката.
Хайнрих Херц е смятан за изобретател на радиото от германците, защото в периода 1886 – 1888 той демонстрира действието на електромагнитните вълни на няколко метра.
Французите определят Едуард Бранли за създател на радиото, заради експериментите му с „тръбата на Бранли“ – затворена стъклена тръбичка с метални стружки, които оформят проводник, провеждащ електричество.
През 1894 г. по време на заседание на Британската асоциация за развитие на науката в Оксфордския университет английският физик Оливър Лодж първи в света демонстрира успешното предаване на радио сигнал на разстояние от 40 метра като кодирано в морзов код съобщение. Лодж е първият учен, който представя напълно комплектован радиотелеграф с източник и приемник, но не патентова идеята си.
Никола Тесла изобретява и патентова мачтовата антена, която по-късно Попов и Маркони използват в устройствата си. През 1893 г. Тесла публично описва и демонстрира принципите на радиовръзката. Лекцията му предизвиква фурор и множество дискусии сред американската академичната общност.
През 1895 г. Гулиелмо Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя морзов телеграфен ключ към предавателната част на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на антената. С увеличаване размера на антената през 1897 г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 км. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира Wireless Telegraph & Signal Company („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 км. През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба, а през 1909 г. получава Нобелова награда за физика, заедно с германския физик Карл Фердинанд Браун с обосновката „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.
