Планината дестилира чувствата и изостря сетивата, красотата нахлува в теб, а силата на природата укрепва духа. „Много често планината ни учи на смирение. Случвало се е неведнъж да подценя някоя ситуация, да отидем в планина, която не е толкова висока, и изведнъж да се вкараме в приключение просто защото не сме подходили сериозно. Това е един много добър урок, който планината ни дава. Освен това тя трябва да ни учи да пазим природата. Не е нужно нещо да бъде облагородявано, за да стане по-добро. Природата в най-добрата си форма е възможно най-малко повлияна от човешка дейност.“ – казва фотографът и пътешественик Иван Панкев. Стъпил на всичките 42 планини в България, той описва преживяванията си във видеоблог, а сега – и в книга.
„Планините на България“ включва 54 пътеписа. Любовта на Иван Панкев към планините е запалена от приключение в Пирин като ученик в гимназията в Пазарджик преди повече от 20 години. „Беше паметно пътуване. Особено през последните 10 години постоянно съм по планини във всички сезони.“ – отбелязва авторът. Първоначално го влекат по-високите планини. Там той се запознава с някои от най-добрите си приятели, чрез които пък среща съпругата си. А когато двамата пътешестват с колелета в Източните Родопи и тя претърпява травма, открива по-ниските планини. „Влюбих се в планините на Краище. Реших да ги обиколя всичките, а след това – всички планини в България. Така започнах поредица в моя видео блог. Тя постоянно бе на дневен ред и успях да я завърша за две години. От издателството се оказа, че са следели тези материали и предложиха да пренеса преживяването си на книга.“ – разказва историята на творбата Иван Панкев. Премиерата на „Планините на България“ е днес.
В историите и в снимките, подбрани сред над 100 000, виждаме изключителна красота, на моменти и суровост, но първото усещане е за непристъпност, която преодоляваш. Какво състояние на духа изисква планината, за да се слееш с нея? „Завършеност.“ – отговаря авторът. – „Планината ми дава чувство на покой, което ми е трудно да получа в града. Особено високата планина. Докато се изморявам физически, се зареждам психически. Буквално се зареждам с енергия. Това е място, което за мен е специално и то поддържа моя дух.“ Така Иван Панкев се справя с контраста между чистотата на планината и суетата на града: „Обичам да съм в планината сам или с малка група приятели, с които тези преживявания ни сплотяват. Всяко ходене в планината е лично преживяване и тези свои чувства се опитвам да предам в книгата.“
За перспективата, която планината ни дава, Иван Панкев отбелязва: „Човек постоянно среща трудности. Ако ги приема много насериозно и се отчайва, това няма да доведе до нищо добро. Аз предпочитам да гледам на предизвикателствата като на възможност да тествам своите възможности. Това много често го правя в планината. Някой бе казал, че единствено тези, които рискуват да стигнат твърде далеч, знаят колко далеч могат да стигнат. Аз имам някаква представа за себе си. Всеки сам трябва да намери отговора.“
Планината за Иван Панкев е много повече от върхове за покоряване, тя е посвещение. В „Планините на България“ има истории, снимки, богата информация за природното богатство, подробности за маршрути и забележителности. „Никога не съм се ограничавал до простото изкачване на един връх. Предпочитам добре да се поразходя из планината. Винаги съм гледал да включа в своите обиколки намиращите се наблизо пещери, антични светилища, крепости.“ – казва авторът. В съзнанието му се е отпечатал силен образ на сливането с природата: „Видях цяло стадо сърни с елен с огромни рога на билото на Стара планина по залез. Бе направо магично. Сякаш тези 30 – 40 животни бяха излезли да наблюдават залеза.“
Интервю на Светослав Николов в предаването „За града“ на 24 септември:
