„Баща ни имаше специфичен стил, който, доколкото знам, хората не са го възприемали толкова лесно. Неговите анимационни филми винаги са имали конкретна тема, която той описваше завоалирано и сложно. За да ги разбереш в пълнота, трябва да ги изгледаш може би десет пъти. Неговата по-различна стилистика винаги ме е впечатлявала. Това той пренесе върху нас – научи ни да не изказваме елементарно идеите си, а да ги изразяваме по интересен начин, за да заинтригуваме повече хората.“ – това разказа певицата Ива Тодорова за начина, по който баща й – анимационният режисьор Николай Тодоров, е формирал характерите на нея и сестра й. Днес от 17 ч. в кино „Одеон“ ще бъде прожектирана панорама от негови филми. Ива Тодорова спечели сърцата на публиката на „Гласът на България“ по bTV, а след това получи в дуо със сестра си Елена Голямата награда на Младежкия джаз конкурс на „Пловдив джаз фест“. Баща им стана свидетел на техните успехи. Преди няколко месеца Николай Тодоров напусна нашия свят…
Носител на множество награди – национални и по света, Николай Тодоров е една от важните фигури в българската анимация. Неговият почерк е характерен – не отправяйки директни послания, той дава възможност на зрителя сам да открие истината и да направи извод от обширната картина. „Той е такъв, каквито са филмите му – много различен, винаги със собствено мнение, което задължително трябва да бъде взето предвид, защото той много рядко е грешал в нещата, които говори. Вкусът му бе много изявен и точен. Това винаги е присъствало вкъщи – да знаеш какво имаш да кажеш и да го направиш по красив начин.“ – разказва Ива Тодорова в предаването „За града“ по bTV Radio.
Така прави човекът, който изговаря истината – не я натрапва на хората, а отваря очите им за нея: „Той беше много сложен от тази гледна точка. Вкъщи всички си имаме мнение и всички си го налагаме. Но той доста деликатно успяваше да поднесе това, което иска да ни каже. Винаги се е опитвал да ни критикува от положителната страна – казваше ни как да направим нещо по-добре, по-красиво и по-интересно. Ние винаги сме се бунтували, но впоследствие на подсъзнателно ниво работим да стане това, което той ни съветва.“
И в това е успехът на родителя – да даде свобода на своите деца и да ги научи как да се реализират в нея: „Ние винаги сме били абсолютно свободни да правим, каквото искаме. Единственото нещо е да сме живи и те да знаят какво правим. Доста интересен начин на живот беше!“ – с усмивка завършва отговора си Ива Тодорова.
В дуото IVA със сестра си Елена тя спечели публиката от екрана на bTV в „Гласът на България“ и продължи успехите си с наградата на Младежкия конкурс на „Пловдив джаз фест“ миналата година. Как домашната среща предопределя пътя на двете сестри към изкуството? „Любовта ни към изкуството се формира през цялото време. Вкъщи не зная какъв цвят са стените, защото целите са в картини. То винаги е било около нас – музика, кино театър, изобразително изкуство – и средата винаги ме е подтиквала да се интересувам от изкуство. Баща ни много тихо и акуратно ни въвеждаше в него и много се радвам, че се получи така. Това израстване в свобода ни направи по-заинтересовани от изкуството.“
То е средството за изразяване на твореца и на свой ред ни помага да опознаем себе си и още по-пълноценно да се споделим със света. Как Николай Тодоров научи децата си да не мислят в шаблони и стереотипи, а им даде знание и емоция изкуството да стане част от тях и чрез него да влеят себе си в света? „Той винаги ни е карал да се изразяваме. Вкъщи му пускахме нашите музикални открития, а той отговаряше, запознавайки ни с бисери в музиката. Това ни накара да мислим по различен начин – да познаваме класиката и същевременно да излезем от шаблона, защото е толкова по-интересно и различно. Не си го поставяме като цел, то става автоматично. Не ни харесва да правим нещо, което е модерно или постепенно става мейнстрийм. Баща ни винаги ни е учил да гледаме напред и да се интересуваме от това, което на нас ни харесва. Този начин на живот и тези разговори са ни научили да правим това изкуство сега.“ – отговаря Ива Тодорова.
И продължава: „Сестра ми има един текст: „Тези, които не рискуват всичко, не пият шампанско.“ Ние сме на същото мнение, както баща ни ни е учил цял живот – че просто трябва да се рискува, иначе не е интересно. Животът е един и е кратък, затова трябва да е интересен!“
Интервю на Светослав Николов:
