Българите не даряват доброволно кръв. Това показва статистиката спрямо Европа, според която само 25 % от биологичния материал идва от доброволни кръводарители. Липсата на донори развива черния пазар и така сак от 450 мл. се търгува около 500 лв.
Дарители могат да бъдат всички здрави хора между 18 и 65 години, като мъжете могат да дарят 5 пъти годишно, а жените 4 пъти. Интервалът между кръводаряването трябва да е 60 дни.
Според експерти проблемът се обобщава с това, че има повече търсене, отколкото предлагане. „Хората се сещат да дарят само когато близък има нужда. Когато няма се търси близък донор”, посочва д-р Живка Димитрова, началник отдел „Здравна политика и първа помощ” към БЧК.
За да се подобри ситуацията и синхронизирането между кръвните центрове в страната са нужни законови промени, добави д-р Николай Николов, от Национален център по трансфузионна хематология. По думите му в сегашния закон се предвижда при размяна на кръв между петте кръвни центъра в България да се плаща. Въпреки, че е дарена кръвта се фактурира за стойност 90 лв. на литър.
Проблеми има и при подвижните екипи за даряване –те не само, че намаляват като брой, но и не се координират с националния център по трансфузионна хематология.
Редовните пред кръвния център в Сливен
Пред кръвния център в Сливен няма опашка, а донори са били само близки на пострадал, чийто живот зависи от това.
Д-р Рая Ралева описва трудната ситуация. „За да си набавим необходимото количество вземаме от Ямбол, от Бургас. Просто се натрупват болни с една и съща кръвна група и когато кръводаряването не е достатъчно тя става дефицитна".
Пред сливенската болница се събират млади момчета, които се записват да дарят кръв. Те идват редовно, тъй като отчаяните близки им плащат от 80 до 100 лв. за сак материал.
Когато нещо липсва, то става бизнес
Според д-р Ралева явно са организирана група и идват редовно. „Те общо взето са явно организирани, дали тук пред вратата или малко по-отвън, са непрекъсната част от нашето ежедневие”. Според нея е факт, че се върти черна борса, но това е проблем не на болницата, а на държавата.
Въпросникът, който всеки доброволец попълва, понякога спъва неграмотните. „Викат близък или роднина, който да пише вместо тях. Те са най-рискови точно затова, че циркулирайки между различните центрове, разчитат, че нямаме достатъчно информация и могат да укрият заболяване", допълва тя.
