Обичана от киноекрана и от театралната сцена, Мария Статулова ще бъде водещ на този епизод на предаването „Като на кино“ по bTV Cinema – в събота, 8 декември, от 12:30 ч. „Не знам какво е да си водеща, но смятам, че не съм от тези, които не са водещи в киното. С грамадно удоволствие участвах в „Като на кино“ и дано хората не си мислят, че целият живот на нас, артистите, е „като на кино.“ – каза с усмивка по bTV Radio Мария Статулова.

Цялото интервю можете да чуете тук:

Диалогът в предаването води нейният братовчед Деян Статулов. „И аз съм безумно щастлива, защото той успя да възроди името ми, кръщавайки своята дъщеря на моето име. Дано не стане артистка, защото я чака миньорски труд.“ – предупреждава, отново с усмивка, легендарната актриса.

Мария Статулова е щастлива, че в „Като на кино“ има възможност да изрече на глас неща, които мисли. Тя разказва чудесни истории, преживени с Невена Коканова. „Ако хората имат такива приятелства – най-сърдечно, най-искрено, най-чисто, най-весело – ще станат по-щастливи. И в Библията е казано: „Радвайте се!“ Стига човек да умее да се радва…“ – припомня основното в живота Мария Статулова.

Тя обича да споделя щастието. На първата си премиера в Сатиричния театър през 80-те подарява на всички мъже разноцветни чорапи, като в кълбенцето слага по един букет кокичета. „Бях много щастлива да го направя, тъй като една възрастна жена винаги стоеше на ъгъла на театъра с малка кошничка, донесена кой знае от къде, пълна с букети от кокичета. Ако всеки подари по едно кокиче на някого, сигурна съм, че ще се почувства щастлив.“

Едно от най-хубавите неща, които е чувала, са думите на жена, която я среща на улицата и й казва: „Че то вашата работа каква е – само да радвате хората!“

„В тези прекрасни, светли, красиви предпразнични дни, човек трябва да поддържа духа си. Малко да забрави за това временно вместилище на духа – тялото. Трябва да имаш дух, с който да заразяваш хората, с който да подаряваш на хората… Невена казваше: „Има хора за раздаване в този живот, и хора, които едно грахово зърно не са подарили.“ Винаги я питах: „Ние от кои сме?“ И винаги си отговаряхме: „От първите, които се раздават.“

„За отлетелите хора трябва да се говори, а настоящите да се държат прилично, с любов към хората, за да ги запомнят и да ги обичат.“ – споделя своята мъдрост Мария Статулова. Така остава следа, така се променя светът, така животът става по-добър. „Да бъде живот и здраве и всички хора да живеят по човешки, нищо повече. И тогава и те ще бъдат щастливи и ще правят щастливи хората около себе си.“ – пожелава ни Мария Статулова.

В театъра тя продължава да играе в „Маршрутка“ – последния спектакъл на Пламен Масларов. В Шуменския театър заедно с Краси Ранков участва в „Да ти разкажа за Америка“ – пиеса и постановка на директора на театъра Димитър Димитров. Можем да я видим и в постановката на „Големанов“, за ролята в която Стоянка Мутафова й казала: „Можеш да играеш баба Гицка.“ „Писана е преди 150 години, а все едно е било вчера – тя е толкова съвременна. Човек всеки ден може да я гледа.“ – казва за пиесата Мария Статулова. С Тео Елмазов тя е на сцената в създадения с Юрий Дачев и Елена Иванова „Не вярвай на лисицата“ по текстове на Йордан Радичков.

В това издание „Като на кино“ представя и Алан Бене, световноизвестния художник и филмов дизайнер на „Вики, Кристина, Барселона“, „Да обичаш Пабло“, „Кика“ и още над 20 заглавия.

  • Интервю на Светослав Николов