Големият български актьор Никола Анастасов си отиде на 84-годишна възраст.
Той е починал в понеделник вечерта след продължително и тежко боледуване, съобщи синът му Чавдар Анастасов.
Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.
Играе за кратко в театрите във Враца (1955 – 1956 г.) и Варна (1956 – 1957 г.), както и в софийските театър „Трудов фронт“ и Малък градски театър "Зад канала". Огромната част от кариерата му, 59 години, обаче минава в Сатиричния театър, който той нарича "свой".
Първото му участие там е в спектакъла „Кралят отива на война“ по приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Новите дрехи на царя“, а първата му значителна роля е в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров през 1961 г.
Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“, както и във филмите „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, „Нако, Дако и Цако“ – първия цветен български телевизионен сериал, „Неочаквана ваканция“, „Астронавтите“.
Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в „Тримата от запаса“ и Димитраки в „Криворазбраната цивилизация“.
През 2015 г. Никола Анастасов получи награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър.
Само преди няколко месеца – през април, въпреки влошеното си здраве, актьорът излезе на сцената на Сатиричния театър точно на рождения си ден.
Беше известен с прякора Усмивката на Сатиричния театър, измислен от Георги Калоянчев.
„Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужно да знае скърбите му и драмите му. Всички живеем, за да се радваме един на друг, а смехът, както казвам аз, е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма“, каза няколко дни след това Анастасов в последното си интервю, дадено пред bTV.
Въпреки че бе един от най-обичаните наши актьори, театърът не е била мечтата на живота му. „Кандидатствах от немай къде в театралната академия, защото другаде не ме приемаха. Не бях и гледал театър, само опера. Имах нахалството да се явя. Научих стихотворението „Юноша“ на Христо Смирненски за два дни и на третия се явих. Просто съм имал късмет, харесали са ме“, разказа той.
