Какво прави човека личост, на практика – какво прави човека Човек? Какво прави живота пълноценен? Какви са стремежите на душата, кои са крепителите на духа? В романа на Димитър Бочев „Опит за екстаз“ действието се развива в отминалата епоха на комунизма, но отраженията в съвремието са ярки, а препратките към осъществяването са отвъд периодизацията – те са общочовешки и вечни, предбиблейски, както ще ги определи той в нашия разговор.
Книгата е базирана на неговия жизнен опит. „Това са преживявания в едно зловещо, демонично време, в което личността бе потъпкана и смазана от институцията. Комунизмът се е разписал с най-острия си писец върху собствената ми кожа.“ – казва Димитър Бочев, многократно арестуван от Държавна сигурност за свободомислието си.
В тази точка се събират слабостта и силата на човека. Как е съхранил душата си писателят? „Чрез търсенето на смисъл, чрез непрекъснатите си опити да постигна най-труднопостижимото, но и най-насъщно необходимо познание – себепознанието. Този процес е винаги болезнен, но няма щастие на цената на спестената болка. Който спестява болка, пести и живот.“
Героите в „Опит за екстаз“ се чувстват чужди във враждебната среда. „В моя път аз винаги съм търсил пресечна точка между собствената душевност и конюнктурата в опит да опазя душевността от издевателствата на политическата ситуация, каквато и да е тя, от бездуховността на политиката.“ – казва авторът. В своите творби той е жизнеутвърждаващ: „Опитвам се да правя дисекция на злото, но в името на живота. Дълбоко в себе си съм един ноторен патологичен оптимист.“
Интервю на Светослав Николов:
