Преди двайсет дни от bTV Radio изпратихме редица въпроси до пресцентъра на МВР за събитията от десети юли, когато се стигна до побой над протестиращи граждани под колоните на Министерския съвет. Поискахме да получим подробности за обявените анонимни наказания, как точно е протекла проверката, проверени ли са записите от камерите на НСО в района на Министерския съвет, ако това, което няколко души разказаха, а и редица клипове в интернет показаха, била ли е сезирана прокуратурата. Отговор от пресцентъра на МВР не последва.

Затова потърсихме експертно мнение, за да разберем как би следвало да се процедира по закон при случаи на полицейско насилие, кой би трябвало да разследва, само разследващият орган ли може да поиска записите от камерите при Министерския съвет, които могат да дадат ясен отговор на това какво всъщност се е случило.

Потърсихме гл. ас. Боян Бележков, преподавател по наказателно процесуално право в Софийския университет.

Той коментира, че по отношение на полицейското насилие за съжаление не можем да говорим за справяне с проблема и изкореняване на тази изключително порочна практика. „Тревожен е и фактът, че налагането на наказания на полицаи, включително дисциплинарни, е по-скоро изолирана практика“ допълни той. „Специално в Чл. 131 от Наказателния кодекс е предвиден квалифициращ признак за нанасяне на телесна повреда от полицейски служител при изпълняването на неговите правомощия. Статистиката сочи, че за всички години на прехода и към настоящия момент, такива наказателни дела са една истинска екзотика“

В интервюто стана въпрос и за обявените от МВР наказания. Ето и мнението на юриста по въпроса: „Големият парадокс тук е, че от една страна ръководството на СДВР оповести, че на служителите на МВР упражняващи насилие спрямо гражданите в първите дни на протестите срещу правителството са наложени дисциплинарни наказания. Това само по себе си е ясен знак, че МВР приема действията на полицаите за нарушение на служебните им задължения. От друга страна обаче не става ясно въз основа на какви възприети от тях факти са стигнали до извода, че са извършени дисциплинарни нарушения, а не например престъпления, и са наложени именно тези наказания. Не става ясно и откъде следва, че така наложените наказания съответстват на извършеното и се явяват най-справедливи.  

Утвърждаването на доверието в една институция, още повече в институцията, призвана от Конституцията да брани гражданите от незаконни посегателства, изисква прозрачност в случаите като настоящия. Наложително е да се обясни на обществото каква проверка е извършена, какви са резултатите, които са установени, и кое обосновава съответните действия на компетентните органи, в случая - на ръководството на МВР. Това е конституционно право на всички граждани.

Само недоумение буди, че въпросът какво е накарало служителите да упражнят насилие изобщо не се обсъжда. Кои персонално са наказаните служители също не става ясно.

Струва ми се, че тук МВР няма основание да мълчи. Не ни е известно да е извършвана специална операция или да има опасност от разгласяване на държавна тайна. В тези случаи МВР би имало основание да запази в тайна самоличността на полицаите, както и подробности за самата операция. По този начин гражданите са поставени в пълна невъзможност да получат информация, която има важно обществено значение. Съвсем резонно се поставя под съмнение дали изобщо има наказани лица и дали е извършена ефективна проверка“.

Попитахме Боян Бележков дали е трябвало да се направи вътрешна проверка и не е ли трябвало прокуратурата да се самосезира. Ето и неговото мнение:

„Вътрешна проверка на МВР е необходима във връзка с действията на техните служители. Очевидно такава е направена – от гледна точка на това, че получихме информация като граждани, че на тези лица са наложени дисциплинарни наказания. Прокуратурата обаче е длъжна да се самосезира всякога, когато чрез средствата за масово осведомяване се разпространи информация за извършено престъпление. Намирам, че дискутираният случай попада под тази хипотеза. При това без всякакво съмнение. На този инцидент бе отделено не малко внимание чрез повечето медии в страната. Отново чрез медиите бе оповестено от конкретни граждани, които застанаха с лицата си, и изложиха твърдения за упражнено насилие спрямо тях…Разпространени бяха и кадри, от които ясно се виждаше как в микробус на МВР униформени лица упражняват насилие спрямо граждани. Това само по себе си предполага моментална реакция от страна на прокуратурата“.

Експертът коментира още, че следователят е този, който трябва да разследва случая, защото следователите са магистрати – „В българското законодателство изцяло е възприет стандартът, който е заложен с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а именно в случаи като обсъждания, разследването да не се извършва от органи, които принадлежат към една и съща структура – в случая към системата на МВР“.

Засегнахме и друга страна от въпроса – прословутите записи от камерите под колоните на Министерския съвет. Попитахме г-н Бележков дали има механизъм, който да накара НСО да предаде тези записи /особено на фона на разпространяваните от прокуратурата СРС-та, когато в случая дори не говорим за СРС по текущо производство/, а неговият отговор беше следният:

„Трябва да отбележим, че ръководителят на НСО е длъжен по силата на наказателно процесуалния кодекс да предостави тези записи, ако същите му бъдат изискани от прокурор по предвидения за това ред. При това, подчертавам, без да има каквото и да било право на преценка. Ако тези записи са от съществено значение за изясняване на случая, по мое мнение те несъмнено са, то следва да бъдат изискани и предоставени. При отказ, в НПК е предвиден нарочен ред, предвиждащ принудителното им изземване. Видеозаписите могат да се ползват като доказателства в наказателното производство, когато се установи тяхната автентичност, както и самоличността на заснетите лица“.

Цялото интервю с Боян Бележков можете да чуете по-долу, а ние ще продължим да задаваме въпроси към отговорните институции, за да получим адекватни отговори.