Чрез емблематични изображения пощенските картички споделят със света очарованието на градове, красотата на места за отдих, величието на личности. Те предават във времето и пространството важни факти от националната история, разпространяват интересни елементи от начина на живот, тъй като от самото им възникване до средата на миналия век не се изпращат в плик и преминават през много ръце по пътя си от подател до получател. „Пощенските картички като цялостен образ на регион, град и света въобще са уникално свидетелство. По-силно дори от някои фотографски изложби.“ – казва в интервю по bTV Radio ученият проф. Михаил Неделчев, който представя десетки екземпляри от своята колекция в изложба, откриваща се в 17:30 ч. днес в зала „София“ на Столичната библиотека.
„Темата на изложбата е европейският стил на живот, европейският облик на градовете, европейските митове, европейските личности. Тя показва българското в съотношение с общоевропейското. В началото на XX в. европейското не просто стабилно присъства, а характеризира българската действителност.“ – посочва проф. Неделчев. Картички от София, Варна, Русе и Пловдив носят усещането за принадлежност към европейската цивилизация. „До 1878 г. българите са се схващали като национална общност в окупация. През цялото това време те са имали съзнанието за принадлежност към Европа. Така че действително този изблик на енергия, който се случва в началото на миналия век, е отприщване на събрана енергия и бърз стремеж да се навакса това, което не е реализирано у нас – преса, динамично книгоиздаване, бързо създаване на институции, издигане на сгради, промяна на градския ландшафт.“ – посочва ученият.
Тематично пано в изложбата показва култа към националреволюционерите ни като европейци. Споменът за тяхното дело продължава и се разпространява из целия свят чрез пощенските картички. Една от тях представлява възстановка на слизането на Ботевата чета на козлодуйския бряг. На снимката позират оцелелите бойци и над тях е образът на Ботев. На друга картичка поетът-революционер е изобразен върху разпятие. Две картички го представят чрез средствата на модернизма – те са изрисувани от големия наш художник, работил в Италия, Николай Дюлгеров. Някои от картичките говорят директно и на сегашните поколения – една от тях е снимка на стария паметник на Ботев – премахването му е болка за жителите на Враца до ден-днешен.
В друго тематично гнездо е представен култът към Наполеон – от голямата слава до краха със завоевателните войни. Изложбата показва и мигове от културата на общуване с водата – картичките са с пейзажи от пристанища, крайбрежия, плажове. „От тях виждаме, че това е култура, която ни учи да имаме друго отношение към тялото си.“ – проследява историческото развитие проф. Неделчев. В друга селекция той представя монументалните сгради. Така виждаме, че във Варна акцент е Девическата гимназия, а не административна постройка, например. В изложбата е отделено място и на мостовете, които свързват, многообразието на паметниците. „Обособих и тема „Швейцария като покрив на света“ с пейзажи от там. Добавих и 3 – 4 картички от нашите планини, а в текста допълних „Швейцария ли?“, защото се вижда, че нашите планини са също толкова прекрасни.“ – разказва с чувство за гордост авторът на изложбата. Част от експозицията са и картички с оригинални автографи на принцесите Евдокия и Надежда и принцовете Борис и Кирил. Принцеса Надежда е била художничка, а някои от картичките, които е изпращала, са нейни репродукции.
Проф. Неделчев започва да събира пощенски картички от началото на 70-те години на миналия век, като образите са най-вече от български градове. Винаги, когато пътува, се връща с пощенски картички от мястото, което е посетил, а откъдето не може – взема албум. Така книгите са втората съставка на изложбата. Сред експонатите в зала „София“ на Столична библиотека е албум с картички от Киев по времето на Михаил Булгаков и свързани с писателя места.
Изложбата на проф. Михаил Неделчев е част от „Дни на Европа в Столичната библиотека“, организирани от Литературно-историческата школа „Д-р Кръстьо Кръстев“ на Нов български университет и Столична библиотека. Тя ще бъде открита в 17:30 ч. днес от доц. Васил Гарнизов и доц. Йордан Ефтимов. В следващи събития от програмата на 14 май от 14 до 18 ч. ще се проведе конференцията „България в Европа, Европа в България“. Тогава ще бъде представен специално издаден за „Дните“ втори брой на вестник „Европа“ – първият бе отпечатан през 2007 г. по повод присъединяването на България към Европейския съюз. На 15 май от 18:30 ч. в Клуба на Столична библиотека с водещ Пламен Дойнов ще се проведе поетическо четене на тема „Европа“ с участието на членове на Сдружението на български писатели.
Интервю на Светослав Николов с проф. Михаил Неделчев: