„Случващото се по време на пандемията потвърди, че възприемчивостта на индивида е от решаващо значение и ни научи да създаваме ваксини за кратко време.“ – коментира в предаването „За града“ по bTV Radio проф. Беате Кампман – директор на Центъра за ваксини в Лондонскиото училище по хигиена и тропическа медицина. „Не съм убедена, че проучванията за БЦЖ ваксината ще покажат защита срещу Covid-19. Но ако тя наистина по някакъв начин регулира имунната система, може да се окаже, че има благоприятно въздействие.“ – коментира още тя. Проф. Кампман днес ще бъде лектор на събитие на Ratio.bg по темата за ваксините по време на бременността. „Работата около ваксините за майки се фокусира върху идеята, че бебето не пристига като един вид нулев пакет, а с много информация, която вече е кодирана в тялото му.“ – представи темата тя. Събитието е от 20 ч. при свободен вход и ще се проведе онлайн.
Как ваксините могат да предотвратят ранната детска смъртност?
Идеята да се ваксинират жени по време на бременност, акцентира върху нещо, което се случва естествено по време на бременността, а именно – че майката предава на плода антитела, които могат да го предпазят от инфекциозни заболявания. Особено в по-късната фаза на бременността. И ако тогава антителата преминат през плацентата, те предпазват бебето от определени инфекции. Това е нещо, което се случва по естествен път, но може да бъде подсилено чрез употребата на специфични ваксини. Тези, които използваме в момента, са срещу тетанус, магарешка кашлица или грип. Така че ако бебето е изложено на тези микроорганизми, антителата, които са достигнали до бебето от майката, ще предотвратят развитието на инфекция. Защото антителата сякаш са „дадени на заем“ на бебето, докато неговата собствена имунна система успее да се развие достатъчно.
Колко е популярна тази практика по света и къде се прилага?
В повечето страни с ниски и средни доходи жените редовно са ваксинирани срещу тетанус, тъй като при новородените той може да доведе и до смърт. А бебетата, родени в неблагоприятна среда, често са изложени на тетанични спори. Затова ваксините против тетанус се прилагат при жени по време на бременност в продължение на много години и на практика водят до изчезването на смъртните случаи от тетанус, което е превъходно.
Ваксината срещу грип е въведена вероятно преди около 15 години за бременни, защото се доказа, че ако жената се разболее от грип по време на бременност, това има влияние върху плода, като може да забави вътреутробното развитие. А грипът при жените може да бъде много много тежък. Всяка година има бременни жени, които умират от грип. Докато ваксината за тетанус предпазва повече бебето, то ваксината против грип защитава повече майката, за да не се разболее тя по време на бременността и това косвено предпазва плода.
И третата ваксина, която се използва в някои страни е тази срещу магарешка кашлица. Защото магарешката кашлица, позната още като коклюш, е много тежка болест при много малките бебета и при някои от тях предизвиква спиране на дишането. Тя е въведена основно, за да осигури „защитен щит“ на новородените бебета, но и на майките, защото ако майката не се разболее от магарешка кашлица, не може да я предаде на бебето.
Това са трите ваксини, които в момента се използват, като има и някои нови на хоризонта.
Посветили сте целия си професионален живот на ваксините и имунизациите. Моля, разкажете ни за някои от откритията, които сте направили, и кои са основните полета на вашия интерес.
Завърших педиатрия със специален фокус върху инфекциозни болести. Работила съм в Обединеното кралство, Франция, Израел, САЩ, а през последните 15 години работя основно в Африка с фокус върху Западна Африка през последните 10. Мисля, че съм виждала целия спектър на инфекциозните болести, които засягат малки деца и техните семейства. Също така съм виждала, че инфекциозните болести са често свързани със социално-икономическите условия, в които живеят хората. Първоначално, преди да започна да работя върху ваксини, се занимавах с туберкулозата при деца, която е силно разпространена болест, причиняваща висока заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Преминах към темата за ваксините, тъй като за да предотвратим заболеваемостта с туберкулоза, имаме нужда от по-добри ваксини. Винаги съм се интересувала от това какво определя възприемчивостта на децата към дадена инфекция, защото не всяко дете, за щастие, се разболява от всички инфекциозни болести. И има много фактори, които играят роля в борбата с микроорганизмите. Не мисля, че съм достигнала предела на знанията си и в никакъв случай – на откритията си. Но да науча много повече за това как имунната система се развива – от малки кърмачета до възрастни индивиди, е част от моя път на открития. Към това се добави и разбирането, че много от това, с което се раждаме, е повлияно от бременността и до известна степен от здравето на майката. Tака че работата около ваксините за майки се фокусира върху идеята, че бебето не пристига като един вид нулев пакет, а с много информация, която вече е кодирана в тялото му. И развитието на имунната система е ключово за това децата да разцъфтят в здрави възрастни индивиди. В кариерата си съм работила с особено внимание върху определен компонент на имунната система – т-клетките, реакциите на антителата и отговорът към определени патогени. Трябва да разберем, че това е взаимодействие между много фактори и ние трябва да използваме много специализирани нови методи, за да съберем парчетата от пъзела заедно, защото ако само гледаме определен аспект, никога няма да разберем напълно какво се случва. А това, което се случва, е взаимодействието между индивид, патоген, но също така и средата. Моите изследвания са се опитвали да комбинират аспекти от всички тези компоненти.
Какви са новите открития, които могат да ни помогнат във връзка с имунитета и ваксините в настоящата ситуация на пандемия?
Това е наистина важен въпрос. Новите открития са, че отново възприемчивостта на индивида е от решаващо значение. Видяхме, че инфекциозните болести не си избират приемник на случаен принцип, микроорганизмите имат определени взаимодействия помежду си. Видяхме, че възрастните хора са особено силно засегнати и това със сигурност има връзка с това как тяхната имунна система реагира на вируси. Видяхме, че особено тежко са засегнати хора с хронични заболявания, особено причиняващите възпаления.
Mисля, че това ни каза много за механизмите, които се активират в отговор на вируса. Фактът, че най-важните лекарства, които имаме в момента, са стероиди, ни казва кои са доминиращите причини за предизвикването на тежки усложнения. Това е единият аспект. Също така, научихме как принципно можем да създадем ваксини в много кратък период от време.
Със сигурност сте чули новината, че сме много много близо до това да имаме одобрени ваксини, които да се надяваме, че ще могат да ни защитят. Макар че все още има въпроси колко дълго ще трае тази защита и дали ще ни пази само от болестта, или и от нейното предаване. Мисля, че за много кратко време отбелязахме значителен напредък благодарение на така важното взаимодействие между учените, бизнеса и регулаторните органи.
Говорейки за това, имаше доста споменавания на БЦЖ ваксината. Мислите ли, че можем да се облегнем на теорията, че може да намали смъртността при коронавирусна инфекция или поне да направи протичането на заболяването по-леко?
Да, това е интересен аспект. Знаем, че БЦЖ освен да предпазва от тежки прояви на туберколоза, също е ваксина, която бих казала че цялостно „обучава“ имунната система да реагира на по-широк спектър от заплахи. Това е концепцията за „трениран имунитет“. Хора излязоха с идеята, на база на епидемиологичните данни, че може би заради БЦЖ ваксинацията в страни, където тя се прави регулярно, се наблюдава по-леко протичане на заболяването. Тези изводи обаче се базират на наблюдения и анализи, но единственият начин да се докаже дали е така или не, е да се проведат контролирани клинични проучвания, при които едната част от групата има БЦЖ ваксина, а другата няма, и да се сравни процентът на заразените и колко тежко протича заболяването. Такива проучвания се правят в момента и всички сме много любопитни да разберем резултатите от тях. Аз не съм убедена, че ще покажат защита, но ако БЦЖ ваксината наистина по някакъв начин регулира имунната система, може да се окаже, че тя има благоприятно въздействие. При всички случаи можем да научим много. Ще трябва да изчакаме и да видим, но контролираните клинични проучвания са единственият начин да проверим дали това е вярно или не.
Интервю на Светослав Николов:
