Щастливи ли сме българите и какво ни кара да се чувстваме по този начин? През 2018 г. по инициатива на сп. „Мениджър“ в България бе реализирано национално представително проучване, чиято изследователска цел бе да конструира по стандартизирана и пробирана в цял свят методика Индекс на щастието.
В самото начало на 2020 г. това изследване бе повторено. Проучването е реализирано от екипа на Джи Кънсалтинг чрез национално представителна случайна извадка с планиран обем от 1054 случая в периода 20 януари - 03 февруари 2020 г.
Резултатите са представителни за населението на страната на възраст 18+ години, като максимално допустимата стохастична грешка е от порядъка на ± 3%. Използваният при проучването метод за регистрация на информацията бе пряко стандартизирано интервю.
За основа на въпросника е използвана последната версия на The Happiness Alliance от 2018 г., който се състои от 12 секции и демография:
- Скала за субективно благосъстояние (известна като Стълба на Кантрил)
- Удовлетвореност от живота - 4 индикатора
- Психично здраве - 5 индикатора
- Физическо здраве - 4 индикатора
- Баланс на времето - 3 индикатора
- Достъп до култура, изкуство, учене през целия живот - 4 индикатора
- Местна общност/включеност и жизненост - 7 индикатора
- Социална подкрепа - 4 индикатора
- Качество на околната среда - 4 индикатора
- Управление - 4 индикатора
- Стандарт на живот - 4 индикатора
- Работа - 6 индикатора
Ето и какво показват данните през 2018 и 2019 г.:
„Смисълът на този Индекс на щастието е не да дефинираме индивидуалните различия в разбирането на това какво е щастие. Разработени са 50 индикатора от 12 блока. Започва се от силно субективни – удовлетвореност от живота, психическо и физическо здраве. Минава се през по-обективни като жизнен стандарт и се стига до фактори на средата, които са също толкова важни, колкото субективното преживяване на щастието. А именно качество на околната среда, интегрирана в местната общност, удовлетвореност от управлението“, обясни Живко Георгиев, социолог, провел изследването.
Тези данни се сравняват с глобалния индекс от над 100 000 изследвани лица.
„За света 2019-а не беше добра година. Има значим спад по всичките показатели на индекса като цяло. България от тази гледна точка се движи леко в обратна посока“, каза още социологът.
Има стабилност и известно подобрение по 10 от 12-те посоки. Най-значимото подобрение е в критерия „Удовлетвореност от работа“. По думите на Георгиев това се дължи на факта, че има известна стабилизация на пазара на труда и известен ръст на доходите.
„Най-важните индикатори са средата, което включва социална и околна среда, интегрираност на общностите, достъп до образование и култура, удовлетвореност на работното място“, коментира Елица Николова, главен редактор на сп. „Мениджър“.
„За мен е много важно да дадем оценка на всички тези фактори, защото разговорът за благополучието винаги се свързва с икономическото развитие. Точно когато разгледаме подробно тези фактори и им дадем ясна оценка, можем много по-целенасочено и ефективно да действаме в тези области. Отправяме послание не само към институциите, но и към бизнеса“, каза още Николова.
Допитването е национално представително изследване на личното и общностно щастие и се извършва по специалната методология на т.нар. Индекс на щастието/Брутно национално щастие, разработена от The Happiness Alliance.
Подробни резултати от социологическото изследване „Индекс на щастието в България“ ще бъдат предоставени на 27 февруари 2020 г. на специално събитие, организирано от сп. Мениджър. Участието в събитието е без такса вход, но е необходимо да бъде направена предварителна регистрация ТУК.
В дискусионната част на събитието ще бъдат поставени на обсъждане въпросите за щастието на хората в България и как то дава отражение на тяхната мотивация, развитие, продуктивност и цялостно благоденствие. Акценти в разговорите са влиянието на уредената градска среда върху благосъстоянието на хората; изграждането на общности като средство за противодействие на отчуждението между хората, както и професионалната реализация и благоденствие на работното място.
