Асоциацията за развитие на София инициира международен проект за механизми за интеграцията на мигранти от трети страни – граждани на държави извън Европейския съюз. Това са хората, които идват да работят и да живеят за кратко или за по-дълго тук, но са изправени пред общи предизвикателства – владеене на езика, образование, достъп до детски градини и училища за децата, здравеопазване, комуникация с приемащата общност. Същевременно местните икономики и образователни институции имат нужда от мигрантите от трети страни. За да бъдат създадени механизми системите да работят добре, София и още четири европейски града – Рубано в Италия, Прага в Чехия, Кошице в Словакия и Осиек в Хърватия, изследват темата, провеждат инициативи и споделят добри практики в проекта „Интегра“ на Асоциацията за развитие на София с финансовата подкрепа на европейския фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
Севдалина Войнова от Асоциацията за развитие на София мотивира необходимостта от тези действия: „София трябва да се погтови, не толкова защото очакваме някакви нови големи вълни от бежанци, а защото в града има огромен недостиг на работна ръка в големи сектори като строители, хотелски персонал и рецепционистки, IT специалисти, експерти в маркетинга, здравни работници на всяко равнище. Това е важно за нашето собствено развитие и за качеството ни на живот. От друга страна наличието на чуждестранни студенти, докторанти и преподаватели участва във формирането на рейтинга на висшите училища. Нашето образование ще стане по-конкурентноспособно, ако привлечем качествени хора. Така че градът трябва да се готви проактивно.“
Макар миграцията да е обект на национални политики, местните власти имат най-много задачи, посочва Лорен Ожан от Генерална дирекция „Вътрешни работи“ на Европейската комисия: „Според проучване на „Евробарометър“ европейците оценяват миграцията като полезна, но има проблеми, свързани с пазара на труда, интеграцията, усвояването на езика, за да могат хората да общуват. Смятаме, че можем да превърнем миграцията в нещо полезно за всички, ако я премем за реалност и разработим и приложим правилните политики. Мигрантите идват в ЕС по много различни причини и малцина от тях са бежанци. Повечето са тук за работа или по семейни причини. Какъвто и да е поводът, те допринасят към местната общност. Много по-лесно е да се интегрираш, когато имаш предложение за работа, докато другите мигранти имат нужда от по-голяма подкрепа. Ако сме разработили правилните политики, можем да насочим така процесите, че да са в полза на приемащата общност. Интеграцията е национална политика, но местните власти играят голяма роля, тъй като са на първата линия по този въпрос. Те прилагат конкретните мерки за настаняване, социални помощи, изучаване на езика и връзки с неправителствените организации. Така че миграцията е въпрос на действия на национално ниво, но и на гражданското общество.“
Тези механизми могат да се разработят в сътрудничество между регионалните власти: „Един от най-ефективните начини за развитие на политики е като работиш с други градове в близка ситуация, но е хубаво да сте различни, за да се учите един от друг. Когато работите заедно, се създава среда, която повишава качеството, дава рамка, в която постигаш резултати, задава общи за всички принципи. Всичко това се случва в обединена Европа, към която сме избрали да допринасяме.“ – пояснява Севдалина Войнова от Асоциацията за развитие на София.
Миграцията е предизвикателство и възможности, казва и Лоран Тьол от Комитета на регионите: „Успехът на интеграцията на мигрантите е на различни нива – национално, регионално, градско. Първоначално обществото бе разделено на „за“ и „против“. Сега вече не говорим за мигрантска криза, а за интеграция, за да дадем възможност на тези нови европейски граждани да станат пълноправни европейци. Най-добрата отправна точка са общините, които са най-близко до мигрантите. Именно на това ниво са гражданското общество, училищата, жилищното настаняване, обучението и трудовият пазар. Имате от една страна политическата воля, а от друга – гражданското общество. Ето, аз съм президент на футболния клуб на моето градче. Преди четири години подехме инициатива да интегрираме деца-бежанци. Три дни седмично те идват при нас, за да учат разговорен френски и холандски – двата официални езика на Белгия, а след това играем футбол с тях. Така улесняваме интеграцията на децата, всички те – без родители. Как са дошли в Брюксел – не знаем и не искаме да знаем, защото това е трагедия, но когато са тук, ние имаме гражданския дълг да им помогнем да станат пълноценни граждани. Всеки дава своя принос – аз – чрез футбола, но това може да стане и чрез други спортове или чрез култура. Това улеснява интеграцията на мигрантите.“
За Столичната община интеграцията на мигрантите е сравнително нова тема, посочва Севдалина Войнова от Асоциацията за развитие на София и изрежда редица постижения: „Опитите досега са били основно по отношение на културното многообразие. Сравнително нови теми, по които градът трябва да развие капацитет, са сигурност, достъп до пазара на труда, здравеопазване и образование, специфичните грижи, с които е натоварена Столичната община за непридружени лица. Чрез този проект градът се самооценява чрез неговите граждани и чрез мигрантите. Вече имаме първите резултати по отношение на политики и практики – омбудсманът прави изнесени приемни и е подготвена да работи и на други езици по проблеми, свързани с граждани на трети страни – достъп до детски ясли и градини, което ще освободи на гражданите възможността на работят, достъп до медицински грижи в общинските болници, гражданско участие, културно изразяване, представителство, услуги. За Световния ден на бежанеца организираме редица инициативи с Агенцията за бежанците на ООН, БЧК и други организации – в метрото и в новите трамваи се излъчват видеоклипове, а интерактивна изложба в галерия „Ракурси“ ще повиши видимостта, за да запознаем наши съграждани с други наши съграждани. Столичният инспекторат приема сигнали и предприема действия за премахване на графити с реч на омразата.“
Следват три истории на успехи от градове-партньори в „Интегра“. Първо – от италианския град Рубано. Там има мигранти, а кметът Сабрина Дони току-що бе преизбрана за втори мандат: „Трябва да подходим един към друг с еднакво желание – да интегрираме и да бъдем интегрирани. Където общините имат такова разбиране, то се споделя и от гражданите. Там, където отсъства, го няма и у населението. Така че е важно всеки да свърши своята работа, за да има резултат. Първо е изненадата, когато осъзнаеш, че човекът пред теб, дори да е с различен цвят на кожата, от друга култура или вероизповедание, той или тя е човек като мен – и като мен мечтае, страхува се. Така че ако работим на полето на хуманизма, ще постигнем още по-големи цели. Включихме в образователната система децата и младежите-мигранти. Нашите ученици казаха, че направо не могат да повярват, какво са преживели техните връстници – разказаните от тях истории как са пресекли Средиземно море, как са живели в Либия… Тези лични разказаи достигнаха до сърцата на учениците-италианци и в края на проекта те се прибираха от училище към дома, хванати за ръка – италиански деца и деца-мигранти. Това бе прекрасно! Работихме и с християнската общност, която покани младежи-мигранти да им помагат по време на църковните празници, да сервират храна. Видимото присъствие на тези хора в общността направи всичко по-лесно. Децата започнаха да играят футбол заедно… Беше прекрасно! Всъщност – прекрасно е!“
Историята от Прага – Ондрей Мировски е градски съветник и председател на Комисията за интеграция на чужденци. В нея влизат представители на общината, неправителствения сектор и мигрантската общност. Те помагат на местните власти да набавят финансиране за проекти за интеграция, като всяка година в такива програми се влагат 800 000 евро, помагат и във формирането на политики. „Имаме хубав пример за успешна интеграция на виетнамското население. Това стана, когато осъзнахме техните нужди. А те се нуждаят от добри езикови умения. Първото поколение виетнамци у нас са работели по 18 часа на ден и не са имали време да учат. Но на техните деца предоставихме възможността да се запишат на курсове, осигурихме им финансиране за извънучебни дейности, тъй като децата на мигранти нямат пари за извъкласна работа или пък не знаят какви възможности имат на разположение. Когато им дадем възможност да се включат в такива занимания, общността става по-здрава. Организираме многонационални обяди, тъй като храната е винаги добро средство за представяне на една култура. Финансово подкрепяме фестивали на националните кухни, които мигрантите организират.“
И разказ от Кошице, Словакия. Афганистанецът Раиз Рахман е телевизионен водещ в родината си, но я напуска и идва в Европа. Завършва технически университет и сега работи като инженер в телекомуникационна компания. Какво му е било лесно и какво трудно, което е превърнал в свое предимство? Раиз Рахман отговаря: „Образованието – реших тук да продължа обучението си. През цялото време бях с положителната нагласа, че мога да се интегрирам, макар да имаше трудности и винаги да се намираше някой, който да ми каже, че не принадлежа към това общество. Просто приемаш, че си тук, макар и да си чужденец, и вярваш, че можеш да станеш част от местната общност. Навремето много исках да стана футболист – това беше мечтата ми, но колкото и да кандидатствах в отбори, винаги ме отхвърляха. Казах си – нищо, че не се получава, аз ще пробвам отново. Накрая ме приеха. Така че тогава си извадих поуката – колкото и пъти да не успееш, винаги трябва да опиташ пак.“
Какво предстои в нашата столица разказва Севдалина Войнова от Асоциацията за развитие на София: „Обмисляме възможностите за специална трудова борса за запълване на незаети места в общински структури – транспорт, озеленяване, чистота. Обмисляме панаир на висшето образование, така че то да бъде промотирано в чужбина и да привлича качествени кандидати за студенти, докторанти и преподаватели. Надяваме се да работим със звена от общинската администрация, за да ги подготвим езиково и за работа по теми, свързани с граждани на трети страни. От септември ще започнем още един проект, също финансиран от фонда „Убежище, интеграция и миграция“ на ЕС, с една голяма мрежа на градове – Eurocities. Така че ще продължим тази линия на взаимно обучение град на град и на създаване на мрежа от експерти, които могат да помогнат. София има добри постижения и трябва да стъпи върху тях как да използва програмите си за малки грантове, за да даде равен достъп до участие на всички наши граждани. Подобен проект е за мултикултурната градинка на „Мулти Култи“. Надяваме са да видим повече такива в областта на доброволчеството, на спорта и на микрокредитирането за стартирането на собствен бизнес.“
Така в сътрудничество се откриват и осъществяват възможности за добър живот на всички – мигранти от трети страни и членовете на местната общност. Репортаж на Светослав Николов:
