Срещата на върха ЕС – Турция завърши и според символичния ѝ домакин целите ѝ са постигнати.
Двете преговарящи страни се споразумяха да продължат преговорите за членство на Турция в съюза. Разбраха се и от тук нататък да изясняват спорните въпроси.
Всяка от страните представи проблемите и въпросите, които я безпокоят. От изявленията стана ясно и кои са приоритетите на двете страни.
За ЕС на първо място е Турция разреши споровете си с Кипър и Гърция. За Турция е важно Северен Кипър да има достъп до проучванията за природни ресурси в Егейско море (Кипър прави проучвания за газ там, а турски кораби пречат на това. Затова и преди седмица ЕС направи забележка на Турция и за малко не отмени срещата във Варна.)
Сред останалите приоритети са спазването на споразумението за бежанците – всички благодариха на Турция, че приливът на мигранти към ЕС се е намалил с 87%; разбраха се и че парите, които Турция трябва да получи, за да задържа бежанците, ще бъдат осигурени.
Освен спорни въпроси, бяха поставени и някои срокове – например за разрешаването на т.нар. отворени въпроси между България и Русия. За тях ще се състои още една среща, може би до края на българското председателство на Съвета на ЕС, като тези въпроси ще се решават от външните министри на двете страни и от комисии.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер постави и друг срок – за решаването на въпроса с двамата гръцки офицери, задържани от турските власти. Срокът е до началото православния Великден.
Спорните въпроси, които остават, са за атаката на турските сили в Африн, за която Ердоган връчи на европейските лидери флашка с документи и видеоматериали, от които ставало ясно, че стратегическите партньори на Турция, т.е. страни членки на ЕС, са подсигурявали оръжие и муниции, помагали са за изграждането на тунели и дори болница под земята, за да помагат дейността на кюрдските, както ги нарича Турция – терористи.
„Срещата е от изключително значение. По темата с миграцията и бежанците Европейският съюз и Турция остават близки партньори. Искам да изразя високата си оценка за изключителната работа на Турция по отношение на миграцията (…)
Турция трябва да поеме по пътя на поддържане на демократичните стандарти. Ние разбираме, че Турция пострада много от опита за преврат, но я окуражаваме да работи със Съвета на Европа и да не се уронва човешките права. Добрите отношения между Турция и Европейския съюз са част от процеса на присъединяване”, изтъкна председателят на Европейския съвет Доналд Туск на съвместната пресконференция след срещата.
„Имаше определени ангажименти от Европейския съюз – за 3 млрд. евро. До момента сме получили 1,8 млрд. Сега се надявам, че вторият транш ще бъде изпратен и ще предприемем стъпки за подобряване на състоянието на бежанците (…) Поставяме и въпроса за либерализиране на визовия режим за нашите граждани (…) Турция е мишена за редица терористични организации и се бори с тях във и извън своите граници. Миналата година унищожихме 3000 бойци от ИДИЛ. Това допринася сигурност за Европа. Не очакваме критика, а подкрепа”, каза турският президент Реджеп Ердоган.
„Искаме Турция да е наш стратегически партньор. Вярвам, че ЕС и Турция правят грешка, като описват своите различия, а не описват нещата, които могат да ни обединят и да ни направят партньори. Ние имаме общи интереси и предизвикателства (…) Ние обещахме 3 млрд. евро и процесът за мобилизация за втория транш започна. Турските ни приятели имат навик да казват, че това са само милиарди. Но има и правила. Ние похарчихме 1,8 млрд. евро и не трябва да има съмнение за тези 3 млрд (…) Аз съм против прекратяването на преговорите с Турция, аз съм гарант за тях”, подчерта председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.
„По всички останали теми – и за тракийските българи, и за претенциите, които и опозицията в парламента и президентът имаха – до една съм ги поставил на президента Ердоган… Техните претенции (на Турция – б.ред.) са не по-малко – за данъците, за имотите, които имат мюфтийствата, обезщетенията, възродителния процес с всичките последствия от него, пенсиите на изселниците ни от това време, управлението на водите, културните паметници…”, посочи премиерът Бойко Борисов, който беше символичният домакин на срещата.
„ Ако ме питате дали постигнахме компромис – не. Но повдигнахме всички въпроси. Ние се съгласихме, че диалогът трябва да продължи. В тази трудна ситуация имаме общи интереси за стабилизиране на региона, както и миграцията. Остават и неразрешени теми” обобщи Доналд Туск.
