„Аз буквално ослепях за втори път.“ – така столичанинът Павлин Митев описва загубата на своето куче-водач Марвин, което бе убито в градинката пред блока му от вероятно разхвърляна заради бездомни кучета отрова. „За мен това не е начинът, защото може да пострада дори и дете.“ – коментира също в предаването „Тази сутрин“ по bTV и bTV Radio Елена Андреева от фондация „Очи на четири лапи“, която единствена в България обучава кучета в помощ на хора с увреждания и тежки заболявания. За едната година, през която е бил с Марвин, Павлин е станал напълно самостоятелен – ходи на работа, води дъщеря си на училище, пазарува. „За мен беше много голям удар, това страшно много боли.“ – казва той. Репортажа можете да видите тук.
„Неоценим партньор, който денонощно осигурява подкрепа в ежедневните дейности на слепия човек, който му гарантира сигурност и безпроблемно придвижване в града и който със своята всеотдайна любов и безусловни умения има терапевтичен ефект – връща на човека самочувствието, увереността, че твърде малко са нещата, които той вече не би могъл да направим.“ – така обясни мястото на кучето-водач в живота на незрящия човек Албена Алексиева – председател на фондация „Очи на четири лапи“. В предаването „За града“ по bTV Radio тя призова за адекватни мерки срещу изоставянето на кучета и за край на ужасната практика на тровенето им по улиците: „Това би мого да се случи на всяко куче, дори на всяко дете. Това безчинство някога трябва да спре. В тази война на „фили“ и „фоби“ няма печеливши.“
Албена Алексиева обясни, че оставянето на храна за бездомните кучета на улицата само влошава проблема – така се събират глутници, будят се териториално-охранителните инстинкти на животните, което ги прави агресивни, а това от своя страна развързва ръцете на мразещите кучетата да ги тровят. „Грижа за бездомното куче не е безогледното разхвърляне на храна, а осиновяването му.“ – каза тя.
След неизброимо много отровените бездомни кучета, а също и на много домашни и други животни, това е вторият случай на убийство на куче на „Очи на четири лапи“. Преди три години бе отровена бременна женска. Тогава усилията на фондацията да накара институциите да заработят остават напразни. „Направихме експертиза, доказахме вида на отровата, пуснахме жалба до прокуратурата и до съответното РПУ и абсолютно нищо не произтече от това. Не съм и очаквала друго, но тогава реших да спазя процедурите, за да видя докъде мога да разчитам на защита от институциите – и се убедих, че няма кой да те защити.“ – каза днес, три години по-късно, Албена Алексиева.
Както и не е направено малкото нужно за предотвратяване на изоставянето на кучета: „Чипирането от години вече е задължително, но отсъства действащ регистър, който да докаже чие е едно куче на улицата. Неглижира се програмата за кастрация – прекрасно виждаме какво се случва – отделят се пари, правят се фиктивни кастрации и никой не контролира процеса. Имаме приюти, в които никой не знае какво се случва – колко са умъртвените кучета, а какво се случва после с тях?“
За да има човек с увреждане или с тежко заболяване своето куче-помощник, много хора влагат много емоции, труд и пари. „Това е дълъг и скъп процес, в който се влагат много професионализъм, много търпение, много любов и много човещина.“ – посочва Албена Алексиева от „Очи на четири лапи“. Първо подходящата майка се запложда с подходящия баща. Подготовката за служба започва от третия ден, когато бебетата получават ранна невростимулация, а до втория месец – и ранна социализация. Кучетата отиват в приемни семейства, които в продължение на 10 – 15 месеца отглеждат, възпитават и социализират животното под надзора и с помощта на фондацията. Всяка седмица се провеждат тренировки, а през цялото време в приемните семейства то получава обучение за справяне със задачата, която ще има.
Кучета се отглеждат като помощници на три групи хора в нужда. Водачите на незрящи отговарят изцяло за живота и здравето на своите стопани. Асистентите на хората с двигателни увреждания спрямо нуждите на човека са обучени да отварят, придържат и затварят врати, да викат асансьора, да помагат при развързване на обувки и събуване на чорапи, да носят предмети по команда. Третата програма е за обучение на кучета за разпознаване на криза при диабетно болните – чрез своето обоняние те откриват настъпването й минута-две преди да реагират електронните устройства и това осигурява повече време за действие. Ако човекът спи, те ще го събудят – в противен случай има опасност той да изпадне в кома.
„Енергията, времето, усилията, средствата, които влагаме в това, наистина са много. И безвременното и по този отвратителен начин изгубването на едно обучено куче, което вече е емоционално свързано със своя стопанин и е станало част от неговото ежедневие, е ужасна загуба за всички.“ – казва Албена Алексиева от „Очи на четири лапи“. Средногодишно фондацията отглежда и възпитава около 30 – 40 кучета. В момента шест се обучават за водачи, едно за разпознаване на диабетни кризи се подготвя за социализиране, а в приемни семейства има 13 млади кучета.
