В събота срещу неделя през нощта отново ще въртим часовника един час напред. След като Европейската комисия обеща, че тази година ще е последната, в която сменяме времето, Европейският парламент реши, че още 2 години ще сме в този режим – на лятно и на зимно часово време.
После всяка държава ще решава сама за себе си кое време предпочита.
Осемдесет и шестият ден на годината, два и половина. В неделя сутринта атомният часовник превключва един час напред. Това го играем вече четиридесет години – час напред, час назад.
След две години трябва да сме решили един час напред ли искаме или един назад.
Защото всяка държава ще си избира сама времето, ще стане така, че тук ще е един час напред, там един назад и може да се окаже, че две съседни държави, които иначе са в един часови пояс, са с различно време, защото народите им така са решили.
Гърците в България предпочитат един час назад, както е сега. Гърците в Гърция и Кипър – един час напред.
Ако в Гърция е 3 и в България е 3. Ако те въртят и ние въртим, но ако те изберат един час напред, а ние назад, Европа няма да е доволна. Уж един пазар, а в две съседни държави различно време.
Затова решаването на въпроса със смяната на времето се бави. Трябваше да е тази година, но ще е поне след две. Така, че в неделя пак ще въртим напред, а през есента назад.
