„Визуални коридори“ ще пазят гледката към емблематични сгради в София. Това става ясно от нов проект на Общинското предприятие „София план“. С развитието на града много ключови здания, които са архитектурни забележителности и акценти в различни райони на столицата, могат да бъдат закрити от нови сгради. Целта на „Визуалните коридори“ е всеки от тях да се съсредоточи върху защитата на определена старинна сграда. Те могат да останат забележими, само ако няма ново високо строителство, което да закрива изгледа към тях.
„Много от гледките вече са нарушени - и градската среда, и достъпа до Витоша. Все още, има доста потенциални гледки към Витоша и в града, които заслужават да бъдат запазени“, заяви урбаниста Емил Христов от екипа на Общинското предприятие „София план“ в ефира на bTV Radio.
В миналото са правени опити за създаване на визуални коридори, но без да се стигне до конкретни закони и регулации за разлика от други градове в Западна Европа и САЩ, където имат сериозни регулации в тази сфера. „В Единбург има гъста мрежа от над 1000 визуални коридори, другаде има правила за високи сгради. Основната идея е предпазване на облика на града, от хаотично строителство и т.н“, посочи Христов.
Проектът стартира с пилотно проучване към планината Витоша. Той е разделен на гледки –доминанти и обекти в града и гледки от града към околните планини с фокус върху Витоша. Във „Визуалните коридори“ ще попаднат терени, за които има намерения за строителство и то трябва да бъде съобразено с емблематичната сграда. Следователно, според проекта на „Софияплан“ ще се направи регистър- защитен списък на такива здания, както и панорамни гледки към планините около столицата. Изследването на общинското предприятие е извършено съвместно с арх. Евгений Ширинян от Московския архитектурен институт. То се основава на предходен анализ на тема „Високи сгради“, изготвен през 2019 г. Разработката преминава през различни етапи, като се анализира чуждестранния опит в опазването на ценните гледки. Пилотният проект определя основните области на теоретична видимост на планинските контури от града. Това са важни транспортни и пешеходни връзки, инфраструктурни обекти, публични пространства, паркове и градини. В областта на пространствения анализ са използвани съвременни технологии, които позволяват формирането на триизмерни призми, определящи точните параметри и граници на визуалните коридори.
„София не се характеризира с големи доминанти като обемно пространство, каквито са характерни за САЩ, където в градовете има типичното Сити и високите сгради или западноевропейските градове с характерните доминанти като катедрали и часовникови кули. Тук с изключение на храм „Александър Невски“ и високите хотели от 70-те години няма доминанти“, отбеляза Емил Христов. „Колкото повече гледки са запазени, това означава, че има по-голяма привлекателност в града. Това ценностите на града, които трябва да пазим и които туристите и външни посетители оценяват. В момента, в който ги закрием, този потенциал бива заличен моментално“, каза той в предаването „За града“.
Изграждането на високи сгради е предизвикателство за опазване и спасяване на красиви и ценни гледки за перспективата на София, а запазването им ще гарантира идентичността и разпознаваемостта на тези райони в столицата. Ключови са например оста „Лъвов мост“ - бул. „Мария Луиза“, площад „Св. Неделя“ - бул. „Витоша“ „Това е много ценен визуален коридор, който трябва да бъде защитен“, подчерта Христов. Към момента изведените като ценни обекти /доминанти и социално значими / с потенциал за изграждане на визуални коридори, са 6 на брой- храм- паметник „Свети Александър Невски“, църквата „Света Неделя“, джамията „Баня Баши“, Министерството на земеделието, сградата на ДЗИ (Чиновническо осигурително дружество) и бившият Партиен дом, сега Народно събрание.
От „София план“ са направили анализ и предлагат с „Визуални коридори“ да се създаде инструмент за защита на важните гледки, както в самия град, така и от София към околните планини и особено към Витоша. По думите на Христов, „Визуални коридори“ ще станат част или инструмент от обновения Общия устройствен план /ОУП/ на столицата. „Актуализацията на ОУП може да бъде повърхностна, но може да бъде детайлна и сериозна. Ние сме се заели с един иновативен ОУП. Основната идея не е той да бъде статичен, който стои на карта и във времето остарява, а да бъде динамичен и да се адаптира към различните процеси, случващи се в града“.
Цялото интервю на Георги Митов с урбаниста Емил Христов от Общинско предприятие „София план“ ще откриете в звуковия файл.
