В националния военноисторически музей днес, специално за Трети март, са показани знамената на българското опълчение.
Изложбата „Знамената на Българското опълчение“, посветена на 140-годишнината от Освобождението. Тя представя петте знамена, които олицетворяват вековния стремеж на българите към свобода.
Две от петте са взели реално участие в Руско-турската война, защото Руското командване не желае знамена с неруски символи да бъдат в битка. Едно от тези две знамена е Самарското, най-известното знаме, под което са се били опълченците на Шипка.
Мариета Станева, директор „Експозиционни и образователни дейности“, припомни, че Самарското знаме е бродирано от монахините на Самарския девически манастир през 1876 г. На церемония в лагера на българското опълчение в Плоещ на 6 май 1877 г. то е осветено и връчено на 3-та дружина.
На 19 юли Самарското знаме получава бойното си кръщение в кръвопролитния бой при Стара Загора. Повече от половината от състава на трета дружина загива в битката, но знамето не пада във вражески ръце и се вее сред редовете на 3-та опълченска дружина при епичната защита на връх Шипка. През 1880 г. знамето е наградено с І степен на ордена "За храброст".
Знамената на 1-ва и 2-ра дружина са ушити по поръчение на Добродетелната дружина, а със средства на българската общност в гр. Киев е изработено знамето на 5-а дружина. Те не са участвали в бойни действия по време на Руско-турската война, но се развяват като знамена на Опълчението на военния парад в Пловдив на 30 август 1878 г. Въпреки че само две от тях са свидетели на героизма на българите по пътя към свободата, всичките пет имат своя боен път. След Освобождението те стават знамена на Българската земска войска и участват във войните за национално обединение.
Изложбата „Знамената на Българското опълчение“ може да бъде разгледана на националния празник 3 март, когато музеят работи с вход свободен. Знамената, с изключение на Самарското, ще бъдат експонирани и достъпни за публиката до 11 март в работните дни на музея.
