2015 г. е обявена за Година за развитието, bTV Radio е медиен партньор на инициативата.

По време на кампанията всеки месец се акцентира върху различна тема, включена в развитието по света.

Това е първата Европейска година досега, която е посветена на външната дейност на Европейския съюз и ролята на Европа в света. За организациите, работещи в областта на развитието, това е безпрецедентна възможност да покажат ангажираността на Европа по отношение на изкореняването на бедността по света, както и да вдъхновят още европейци да поемат ангажимент и да се включат в дейности за развитие.

Прилагаме и два примера за това.

Завръщане у дома в Молдова за нов живот
От Делегацията на ЕС в Молдова

Жителите на Басарабеаска — главен град на една от големите южни области на Молдова, са удивени, когато един чудесен летен ден в тяхното малко градче се открива магазин за цветя. Те остават още по-изненадани, когато научават, че магазинът се управлява от семейство от техния град, завърнало се у дома след 20 години работа в чужбина. „И аз бях изненадана, но в същото време съм много щастлива, че мечтата ми се сбъдна след толкова години“ – доверява Вера Крачун, 41-годишната собственичка на магазина.

Вера е една от 44 000 граждани на Молдова, завърнали се в страната от 1992 г. насам, след като са работили в чужбина за повече години. В момента около 370 000 граждани на Молдова (11% от населението) работят в чужбина като дългосрочни трудови мигранти, като 55% смятат да се върнат за постоянно в родината си. Други 56 000 възнамеряват да напуснат страната, за да си търсят работа.

Докато много граждани на Молдова все още се готвят да стегнат багажа си и да търсят своето щастие в чужбина, Вера и нейният съпруг се връщат у дома и за по-малко от месец започват печеливш бизнес.

„Когато реших да се върнем у дома, аз все още изпитвах притеснения във връзка със започването на малък бизнес. Нямах представа откъде да започна, какви законови процедури трябва да изпълня, за да регистрирам компания, как да открия банкова сметка или къде да отида за данъчна и социална регистрация. Сигурна съм, че мечтата ми не би се сбъднала толкова бързо без цялостната и любезна помощ от страна на центъра за услуги на NEXUS в Кахул“ – казва Вера.

Тя научава за центъра за услуги на NEXUS в Кахул от кратко видео в местен интернет портал, популярен сред молдовските мигранти. Вера е впечатлена и решава веднага да посети центъра. „В NEXUS получих не само информацията и напътствията, от които се нуждаех, но на практика те ме придружиха до камарата за регистрация и други обществени институции, занимаващи се с регистрация на предприятия. Смятам, че без помощта на NEXUS щеше да ми отнеме месеци, и то много след изтичането на пиковия за цветята период, за да приключа процедурата по регистрация.“ – казва тя.

NEXUS в Кахул е един от трите пилотни центъра, открити през февруари 2014 г. в три областни града в рамките на инициативата NEXUS Молдова. Четвъртият водещ център е в столицата Кишинев, а през декември 2014 г. започна работа и онлайн виртуален център – www.nexusnet.md.

Центровете за услуги на NEXUS, заедно с техните партньори от обществения и частния сектор и сектора на гражданското общество, предоставят широк набор от полезна информация и качествени услуги за клиентите си. Клиентите на NEXUS са граждани на Молдова, интересуващи се от въпроси, свързани с трудовата миграция – хора, които смятат да си търсят работа извън Молдова, които вече работят в чужбина и такива, които са се върнали.

NEXUS също така помага на членове на семейства на мигранти – деца, оставени у дома, при родители, други роднини и дори при съседи, които се грижат за членове на семейства на мигранти.

„Тъй като феноменът миграция е толкова широко разпространен в нашето общество, мигрантите много често са възприемани негативно. В центъра за услуги на NEXUS работим за промяна на това възприятие, като предлагаме подходящи услуги на хората, решили да заминат да търсят работа в чужбина, като им помагаме да се подготвят за тази важна стъпка в техния живот или като помагаме на тези, които са се върнали и искат отново да се интегрират ефективно в родното си място. Вера е много добър пример за последното и ние сме горди с постигнатото от нея.“ – обяснява Каролина Картофеану, директор на NEXUS в Кахул.

Изминали са само няколко месеца, откакто Вера е започнала бизнеса си с цветя, а тя и съпругът ѝ вече планират да го разширят, като включат цветни украси и доставка на цветя. Двамата не са сигурни какви средства и умения ще им бъдат нужни, за да успеят в това, но поне знаят към кого да се обърнат за съвет.


Регистриране на кандидати за убежище в Уганда – работа, която не оставя човек равнодушен
От Делегацията на ЕС в Уганда

Няколко жени седят на пейка в малка стая, с привързани на гърбовете им бебета. Всички мълчат с празни погледи и безизразни лица. Чакат търпеливо. За втори път са дошли в базовия лагер в Накивале, най-голямото селище на бежанци в Уганда. Тези майки искат да получат един скъпоценен документ, който ще предостави статут на бежанци на техните бебета и ще им даде някаква сигурност в тази страна, намираща се на стотици мили от тяхната родина. В Накивале чакането се е превърнало в нещо обичайно за около 72 000 бежанци, които в момента са настанени там.

Маргарет Киомугиша искрено съчувства на хората, които ежедневно минават през офиса й. Тя ръководи службата за регистрация в Накивале и през последните осем години се занимава с регистриране на кандидати за убежище. „Те най-често бягат от война. Нощем чуват изстрели. Не знаят кой идва.“ – казва Маргарет.

Нейният работен ден започва около 8 часа сутринта и продължава до 6 вечерта, често без обедна почивка. Всеки ден в базовия лагер идват до 150 души за определяне на техния бежански статут.

От десетилетия в Уганда има високо равнище на миграция на бежанци. Под влияние на собствената си история страната винаги е прилагала щедра политика на убежище. Въпреки че мнозинството бежанци са от съседни страни като Руанда и Демократична република Конго, многообразието на националности и етноси внася разнообразие в групата, а често усложнява нейното управление. Всички са избегнали нерадостна участ. Но несигурността на нов живот в страна, далеч от тяхната родина, не е висока цена за мнозина кандидати за статут на бежанци в Уганда.

Постоянният страх от предстоящи нападения на въоръжени групировки от години е отличителна черта за няколко държави в Източна Африка. Този страх е принудил милиони хора да изоставят обичайния си начин на живот, своите семейства, домове и вещи, за да търсят стабилност и сигурност. Но получаването на статут на бежанец изисква огромно търпение и чакане.

Всички хора, с които Маргарет се среща, са уникални и имат различни нужди. „Работата е интересна, научавам толкова много от хората, но не винаги е лесно.“ – казва тя. Маргарет се среща с жени, които са изгубили децата и съпрузите си, с хора с увреждания и с преживели насилие самотни деца. Тя разглежда всеки случай отделно и всеки път дава най-доброто от себе си. „Вършим си работата и ги препращаме където трябва, но може да бъде трудно.“ – казва тя.

Преди Маргарет да ги приеме, кандидатите за убежище са преминали през правителствена регистрация, където е проверена националността им. След това Маргарет и нейният екип трябва да им издадат удостоверения за кандидати за убежище, докато се изчаква решението за бежанския им статут. Удостоверението им дава право на основно земеделско оборудване, малко парче земя и някои нехранителни продукти. Най-важното е, че то им осигурява хранителна дажба за три месеца.

„Преди се е случвало да изминат между 7 и 10 дни преди новодошлите в селището да получат дажбата си. За хората, които нямат семейство в лагера, тези дни могат да бъдат много трудни.“ – казва Дедан Тугаине, старши служител по регистрацията от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН).

Основното затруднение в Накивале е „разчистването“ на купищата молби, по които се изчаква решение. Сега времето за чакане е намалено до 2 – 4 дни благодарение на финансирана от ЕС програма, изпълнявана съвместно от ВКБООН и правителството на Уганда.

Целта е ускоряване на процеса, така че бежанците да могат да започнат отново да си изкарват прехраната и да се върнат към нормален живот. Освен че е подсилила капацитета на правителствените служби и на обучаващия персонал, помощта от ЕС е допринесла за ремонтиране и разширяване на центъра за вземане на решения относно бежанския статут. Тези подобрения, по думите на Дедан, „придават по-човешко измерение на процеса за кандидатите за убежище, а и внасят ред в самия процес“.